Архитектурното наследство на Кюстендил през вековете

Римски терми

Пауталийските терми са един от най-забележителните паметници от римската епоха в българските земи. Те са втори по големина след тези в Одесос (дн. Варна). Сградата-обществена баня, изградена през II век е част от голям комплекс - асклепион. Проучени са шест помещения на площ от 1000 кв. м., снабдени с отоплителна система хипокауст. Неговата конструкция представлява аркадо-сводова система от коридори и е единствената известна досега в България. Състои се от успоредни редици от арки, съединени помежду си с полуцилиндрични сводове, изградени от тухли и е една от най-усъвършенстваните и солидни носещи конструкции. Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи. Разкритите помещения са снабдени с отоплителна инсталация, разположена под подовата настилка на приземния етаж, а за отопление на стените са използвани малки глинени тръбички. Освен за хигиенни нужди и за лечение, термите са използвании като място за срещи, разговори, спортни занимания и др. Термите са паметник на културата от национално значение.

Дервиш баня

Дервиш баня е средновековна турска обществена баня в град Кюстендил. Построена е през 1566 г., видно от цифров надпис от червени тухли на фасадната стена на банята. Върху същата фасадна стена са вградени още два тухлени надписа, посочващи годините 1604 г. и 1835 г., които вероятно указват на последващи ремонти на сградата. Банята е изградена от ломени каменни блокове и червени тухли.
Наименованието на банята е свързано с думата “дервиш”. При бекташите дервиш е една от четирите низши степени за послушници - ашък, талиб, мухиб и дервиш. Функционира повече от 400 години - до 1992 г. През 2005 г. е цялостно реставрирана.

Късноантична и средновековна крепост Хисарлъка

Крепостта се намира на най-високата равнинна част на хълма “Хисарлъка”, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Изградена в края на ІV-началото на V в.,  поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Многобройните и разнообразни археологически находки говорят за непрекъснатото и продължително използване на крепостта през античността и средновековието.

Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с размери 117/175 м и площ приблизително 2,12 хка. Формата на укрепената площ следва конфигурацията на терена. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули; две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път. Крепостната стена, в зависимост от терена има различни ширини от – 1,60 до 3,00 м. Предполагаемата височина на стените е 10 м, а височината на кулите – 12 м. Техниката на градеж е „opus mixtum” - смесена зидария с ритмично сменящи се каменни и тухлени пояси от 4 или 5 реда тухли. Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка, като една от най-значимите на територията на България.

Художествена галерия “Владимир Димитров – Майстора” 

В края на 60-те г. на ХХ в., авторски колектив в състав арх. Мила Минева, инж. А. Конфорти, инж. Г. Даскалов, инж. Желев, арх. Сл. Василев, проектира първата за страната, специално построена за целта (галерия) сграда. До тогава, обичайна практика е, да бъдат преустройвани за това сгради, строени с друго предназначение (старата сграда на кюстендилската галерия е преустроена еврейска синагога). През 1968 г. започват изкопните работи по нейното строителство, а след официалното й откриване на 24 ноември 1972 г., дълго време новата Галерия в Кюстендил е и единственото в България здание, специално замислено, проектирано и съоръжено като художествена галерия с всички произтичащи от това възможности за оптимална дейност: да представя основно творчеството на големия художник, при това по специфичен начин. Интериорът е подчинен изцяло на идеята за създаване подходяща среда за картините на Майстора. Той излъчва същата простота и хармония, както платната, експонирани върху изчистените стенни плоскости на залите, върху които липсват каквито и да е прозорци или ниши. Това налага конструкцията да е изцяло отворена в горната си част, а покривът да е двоен и стъклен.

И днес сградата респектира с богатото си обемно-планировъчно решение. Изложбената й площ е 734 кв.м, разпределена в осем експозиционни зали. Пространствата им са решени на нива, свързани от общото естествено горно осветление на тавана (система „Оберлихт”) и осигуряващи кръгова линия на движение (галерията сама ви „води” из своите пространства). Именно горното осветление дава възможност на всяко следващо поколение посетители да вижда произведенията на Майстора на същата естествена светлина, на която той ги е създавал, рисувайки на полето. Естественото дифузно проникване на дневната светлина е комбинирано със сложно изкуствено осветление, което от скоро е изцяло подменено. Предназначено е за мрачните къси зимни или дъждовни дни.

Митрополитска църква “Успение Богородично”

Църквата е построена през 1816 г. на мястото на средновековната църква “Св. Никола”. По план е вкопана едноабсидна трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие, с външни размери 23,60 x 14,40 м. Намира се в центъра на гр. Кюстендил до площад “Велбъжд”. През 1820 г. в двора на църквата е построено килийно училище. Запазени ценни икони, вкл. една от началото на XIX век от Тома Вишанов. През 1833 г. са изградени нартекса от север и запад, свещоливница и костница. С олтарните двери на женското отделение (ХVІ-ХVІІ в.), запазените икони от началото на ХІХ в., иконостас и стенописи с автор Ив. Доспевски, църквата е забележителен паметник на българското възрожденско изкуство. След Освобождението северно от църквата на мястото на килийното училище е построена през 1883 г. църковна камбанария с квадратен план и височина 11 м. Обявена е за архитектурен и художествен паметник с от национално значение.

Регионален исторически музей “Акад. Йордан Иванов”

Регионалният исторически музей “Акад. Йордан Иванов” в гр. Кюстендил е създаден през 1897 г. Той е един от най-старите музеи в Р. България и притежава изключително богати музейни фондове и колекции от всички исторически епохи. Към музея функционират следните отдели: "Археология", "Етнография", "Нова и най-нова история", "Възраждане", "Научна група", "Фондове", "Ателие за консервация и реставрация", "Фотоателие и лаборатория", "Библиотека и научен архив", "Издателско звено".

Музейни експозиции:

^{Източник: Община Кюстендил, Отдел "Култура"}