Жива ограда - каква да изберем

Жива ограда - предимства и видове

Живата ограда има както защитна, така и естетическа роля, като същевременно е устойчива - в сравнение с метална ограда или класическа зидана - живите огради са екологичен избор. Създават спокойна, приятна атмосфера и внасят нотка природа във всеки двор.

Живият плет защитава неприкосновеността на личния живот, осигурява защита от вятъра, намалява шума и може би най-важното - допринася за по-добро качество на въздуха, намаляване на количеството прах и вредни частици, подобряване на микроклимата в пространството.

Издигането на класическа зидана ограда може да създаде впечатление за негостоприемност и отблъскване – затова живата ограда е по-подходящ и естествен избор. За тази цел се използват различни видове растения.

Не е задължително живата ограда да се оформя само от един вид растение, може да се направи от няколко, но е необходимо да се внимава, избраните видове да растат с еднаква скорост, така че оградата да е равномерна. Изберете само здрави насаждения на една и съща възраст. Най-често, логично, се избират бързорастящи видове, които за кратко време ще образуват плътна ограда. Такава ограда ще осигури подслон и желаното уединение. При избора на растения е важно да се ръководите от условията, които преобладават в двора – вида на почвата, слънчевата светлина, климатичните условия в дадения район.

Характеристика, която е обща за почти всички живи огради, е възможността за подрязване. Чрез подрязване те се довеждат до подходяща височина и оформят с разнообразно изглеждащи корони. Освен това, подрязване се извършва и за да имат растенията гъста корона, а живият плет да изглежда спретнат и добре поддържан. Докато растенията са млади, те се подрязват с ръчни ножици за жив плет, а по-късно обикновено се използват специални акумулаторни ножици. Живите огради се подрязват два пъти в годината - през пролетта, когато отмине опасността от измръзване и през есента, когато се отстраняват изсъхналите части на растенията.

Когато подрязвате жив плет, важно е да запомните, че долната част трябва да остане малко по-широка от горната. По този начин частите в долната част на растението ще получават достатъчно слънчева светлина и ще се предотврати изтъняването.

Живите плетове се делят на високи (най-често се избират високи, бързорастящи растения) и ниски, широколистни и вечнозелени.

Широколистните живи огради са изключително декоративни, предимно цъфтящи, но имат огромен недостатък - през есента губят листната си маса и не осигуряват уединение до пролетта, когато се разлистват отново. Широколистните живи плетове изглеждат много цветни, когато цъфтят. По-младите широколистни живи огради често изискват повече от две резитби годишно. Младите издънки се подрязват, като по този начин живият плет се подмладява. При цъфтящите живи плетове резитбата се извършва след цъфтежа.

Вечнозелените живи огради, със сигурност са по-често срещан избор. Плътните, вечнозелени растения с по-дебели клони най-добре ще осигурят уединение и сигурност, тъй като листата остават върху растението през цялата година.

При вечнозелените живи огради е важно да се обърне внимание, тъй като някои видове се нуждаят от много пространство, когато достигнат пълен размер. Затова при засаждане трябва да оставите по-голямо разстояние в реда.

Тъй като вечнозелените живи плетове са по-често срещан избор, ще направим сравнение на растенията, използвани за тази цел.

Жива ограда от туя

Туята е едно от най-често използваните вечнозелени растения за отглеждане на жив плет в нашия район. Има няколко вида туя: колонна, смарагд, елегантисима, златиста, компактна туя и др. Общото за почти всички видове е пирамидалната форма, достигаща до 6-7 m височина и около 1 m ширина. Туята не е прекалено взискателна по отношение на отглеждането, има умерени нужди от вода и може да вирее върху различни видове почви. Използва се предимно за ограждане на средни или малки дворове. Това, което я отличава, е нуждата от светлина - колоновидната и златната туя понасят полусянка, докато например компактната и елегантната изискват изключително слънчево място.

Ще се докоснем до двата най-често срещани вида - смарагд и колонна.

Thuja occidentalis smaragd е един от най-красивите видове и често срещан избор за паркове и дворове. Характеризира се с овална форма (конична форма), изумрудено зелени игловидни листа. Може да достигне височина до шест метра и ширина около метър. Има плътна форма, лесна за поддръжка. Добре понася подрязването, като най-важното е това, през ранната пролет. Също така, в началото на пролетта е желателно торене, благодарение на което изумрудената туя ще расте по-добре, а игличките ще имат по-интензивен цвят.

Тъй като е много подходящо за оформяне, можете да засадите дървото по цялата ограда или да го комбинирате с други видове. В някои дворове, туя смарагд може да се види като единично дърво. Засажда се на слънчеви места или на „шарена“ сянка. За възможно най-добро вкореняване, почвата трябва да е умерено влажна (избягвайте засаждане в близост до наличие на водни обекти), кисела до неутрална pH стойност.

Смарагдената туя е устойчива на неблагоприятни климатични условия, особено на силни ветрове и високи минусови температури през зимата.

Thuja occidentalis Columna е едно от най-бързо растящите - годишният растеж на това растение може да бъде около 50 cm. Има колоновидна форма, достига максимална ширина до един метър и тъй като не расте на ширина и поради формата си е популярна като колонна туя. Колонната туя е много издръжлива и "благодарна" за нашия климат - освен за оформяне на жива ограда се използва и за ветрозащитни пояси. Освен това, може да се засажда в кашпи, както и в по-големи саксии.

Игличките са по-светлозелени с нотки на жълто през есента. При засаждането е необходимо да се осигури слънчево място. Ще се захване и на „шарена“ сянка, но в този случай ще има малко по-малко иглички в по-светли нюанси. За колонната туя са подходящи различни видове почви, важно е само да ѝ осигурите добър дренаж.

Цената на туята зависи от вида, но и от размера на насаждението. Разсад от туя смарагд, с височина от 60 cm ще ви струва около 4-7 лева, от 100 cm около 15 лева, а за по-голямо насаждение - това от 150 cm, трябва да отделите около 22 лева. В много разсадници ще намерите специална цена за по-голямо количество. Колонната туя ще струва приблизително също толкова.

Лавровата вишня като жива ограда

Лавровата вишня (Prunus laurocerasus) е получила името си от своя вид. А именно, листата на това растение приличат на лавров лист, докато плодът му е тъмно оцветено зрънце, което прилича на вишня. Това е гъст вечнозелен храст, произхождащ от границата между Източна Европа и Западна Азия, намерил широко приложение в градинарството – лавровишнята е в самия връх на избраните сортове за оформяне на жив плет.

Листата на лавровата вишня са кожести, лъскави, тъмнозелени от горната страна, докато отдолу са бледозелени. Листата са елипсовидни, леко назъбени и заострени към върха. Растението изглежда атрактивно и е зелено през цялата година, осигурявайки защита на двора през всичките 12 месеца. Наред с декоративните, привличащи вниманието листа, цветовете на лавровата вишня също впечатляват. Нейните бели, малки, ароматни цветове са събрани в гроздове. Лавровата вишня цъфти през май.

Лавровата вишня достига височина около 3-4 метра, в зависимост от условията на засаждане. Това е бързорастящо растение, което нараства с от 30 до 60 сантиметра на година, т.е. за 3 години пораства с около 1,50 метра.

Това е много стабилен вид, който вирее добре в градски райони, тъй като е устойчив на градския смог. Може да се засажда на слънчеви, полусенчести и сенчести места, но на сянка ще се развива по-бавно и клоните му ще бъдат по-дълги, така че за засаждане се препоръчва, ако условията позволяват, място с много слънчева топлина и светлина. Лавровата вишня ще издържи на силен вятър, ниски температури (до -25 ° C), докато е по-малко толерантна към замръзване. По време на продължителна слана може да се случи листата на растението да пострадат, най-често тазгодишните млади листа, но през пролетта растението ще се възстанови без проблеми и издънките ще започнат да растат.

Голямо предимство на лавровишнята е, че понася много добре орязването. Подрязва се на височина и ширина, за да стане растението възможно най-буйно, с много издънки на всяко клонче.

Подрязването е особено важно през първите години на растеж, за да може растението да образува гъста корона и да се разклонява по-добре. Подрязването се препоръчва да започне една година след засаждането. Когато растенията са млади, първата резитба трябва да се направи през март, а втората след цъфтежа - през май.

Що се отнася до засаждането, можете да засадите лаврова вишня в началото на пролетта, края на март или началото на есента. Фиданките се засаждат на разстояние 40-50 cm една от друга или по 3-4 растения на метър дължина; вече след три години растенията ще влизат едно в друго, образувайки ограда.

Разсадът с височина от 20 до 50 cm е около 20 лева, а този с височина 50-100 cm е 40 лева. Възрастни растения, над 100 cm, всъщност до 160 cm са около 60 лева.

Тисът като вид вечнозелена жива ограда

В природата тисът ще достигне височина дори до 15-20 m, но като жив плет обикновено не надвишава 5 m. Спада към бавнорастящите растения и е най-добре да закупите по-голямо насаждение (расте с около 20 cm на година). Много прилича по-скоро на гъст храст, отколкото на дърво.

Това е двудомно растение, което означава, че мъжките и женските шишарки растат на отделни дървета. На женските екземпляри се появяват червени плодове. Резитбата може да започне с по-тънките и млади клони, като се внимава да не се наруши основната им форма. Това води до компактно растение с плътни, непрозрачни иглички, което прилича на скулптура.

Тисът понася изключително добре орязването, така че често се използва за създаване на жива ограда, както и за декоративни форми, създадени чрез подрязване.

Освен с други тисове, може да се засажда и с по-ниски вечнозелени растения, ниски цъфтящи храсти, рози, сливи.

Тисът може да доживее до дълбока старост – счита се за едно от най-дълголетните дървесни растения в Европа. В Шотландия са открити тисови дървета на 2 000 години.

По дългите изправени клони на тиса има игловидни листа, тъмнозелени и лъскави. Кората на дървото променя цвета си от червеникаво-кафява до сиво-кафява, а с годините започва да се бели. Тисът ще вирее във всеки тип почва, която се отводнява добре. Подходящ е както за слънчеви, така и за сенчести места и издържа на екстремни зимни температури до -25°C. Младите клони, обаче, може да бъдат повредени от ранната пролетна слана. Тисът понася градските условия.

Цената на обикновен тис с височина от 20-30 cm е около 13 лева, от 80 cm е около 35 лева.

Жива ограда от фотиния

Това е бързорастящ вечнозелен вид, подходящ за жива ограда. По форма и цвят на листата е подобна на лаврова вишня, но неговата уникалност се отразява в младите издънки с червен цвят, които с течение на времето придобиват по-тъмни нюанси. Погледнат отдалеч, плетът от фотиния изглежда сякаш прелива от цветя. Важно е редовно да подрязвате фотинията, така че да има възможно най-много червени издънки.

Фотинията обича слънчеви или полусенчести места, тъй като на сянка издънките няма да имат интензивен червен цвят, а ще са по-бледи. Цъфти през пролетта с малки бели цветчета с интензивен аромат. В зависимост от интензивността на подрязването височината ѝ е от 1,5 до 3 m, а на ширина расте от 1,8 до 2,5 m.

Фотинията се нуждае от добре отводняваща се почва, като подхранване не е необходимо, освен ако не е засадена в бедна на хранителни вещества почва. Издържа на температури до -15°C. Ако се засажда през пролетта, трябва да ѝ се осигури по-голямо количество вода.

Препоръчва се мулчиране на фотинията, за да се намали загубата на влага от почвата и да се предотврати растежа на плевели.

Цената на разсад от фотиния е малко по-скъпа от останалите изброени видове. Разсад от 30 сm ще струва около 10 лева, а по-висок, 100 сm, ще струва около 30 лева.

Ако решите да оставите засаждането на живата ограда и озеленяването на двора на професионалистите, на ваше разположение са множество изпълнители. Цената на проектите за озеленяване на двора е около 380 лева. Планът обикновено съдържа разположението на насажденията, различни елементи по ваше желание, пътеки и пътища в мащаб 1:100, като може да бъде и друг. Специалисти по озеленяване и ландшафтна архитектура ще проучат терена, ще засадят градината или ще подредят съществуващата градина. Засаждането изисква най-напред посещение от професионалист, което ще отнеме час-два, колкото са необходими за оглед на мястото и предварителна договорка. Цената на ландшафтните работи, тоест насаждения и труд зависи от сложността на изискванията, необходимите работи, големината на парцела и видовете растения, които изберете.

На кого да поверите озеленяването на двора? Изпратете запитване до подходящите и оценени специалисти по озеленяване във вашия район - безплатно и без задължения!