Стара Загора - градът с хиляди лица

От праисторическите селища до тракийските поселения, през римските крепости и възрожденски сгради, чак до модерната градска среда - Стара Загора е жив разказ за българската история. Всеки неин камък, всяка запазена сграда крие истории, които продължават да говорят и днес. Тук историята не е просто музеен експонат, а жива материя, която диша сред улиците и площадите. Всяка разходка се превръща в пътешествие през различни епохи, които се преплитат и допълват. Независимо дали сте запален историк, архитектурен ентусиаст или просто любопитен пътешественик, Стара Загора ще ви разкрие своята многопластова и богата история, която заслужава да бъде опозната и разбрана.

Регионален исторически музей

Сградата на Регионалния исторически музей е уникална в архитектурно и функционално отношение. Тя придава колорит и блясък с модернистичен привкус в центъра на Стара Загора. Архитектите са Георги Чернев, Николай Вътев и Петър Киряков. Тяхната идея е да комбинират две самостоятелно проектирани и свързани помежду си части – експозиционна и административна. Експозиционната, със стъклена фасада, е решена във формата на пясъчен часовник. Той е символ на неспирния ход на времето, на цикличността и непрекъснатостта на историята, на следите, които миналото оставя в настоящето. Административният блок включва работни помещения, фондохранилища, реставрационни ателиета, библиотека и конферентна зала.

Строежът продължава от 1995 до 2007 г. Експозиционната част е разположена на четири основни нива. Постоянната експозиция на музея е реализирана на три от тях, а четвъртото е предназначено за временни изложби. Експозицията проследява развитието на града и региона от периода на ранния неолит (VI хил. пр. Хр.) до възстановяването на Стара Загора през 1879 г. след разорението по време на Руско-турската освободителна война. Акцент са оригиналните останки на cardo maximus - една от главните улици на античния град Августа Траяна. Тя е проучена по време на строежа, реставрирана и умело интегрирана в експозиционното пространство. Част от разкритите археологически структури и елементи са представени в обособения открит лапидариум.

Сградата е официално открита на 3 март 2009 г. и същата година печели престижния конкурс „Сграда на годината“ в категорията „Сгради със специално предназначение“. Сградата на РИМ – Стара Загора е модерен храм на историческата памет със значимо влияние върху културния и архитектурен облик на града. Със своя модерен дизайн, впечатляваща стъклена фасада и динамика на вътрешните пространства, тя внася новаторство в централната градска архитектурна среда. Музеят е привлекателен център за туристи от цял свят, които се докосват до богатото културно-историческо наследство на хилядолетна Стара Загора.

Художествена галерия

През 30-те години на 20 век е модерно в по-големите градове на страната да се изграждат големи магазини – градски хали. В началото на 1929 година в Стара Загора също е определено мястото за строеж – в централната част на града, в непосредствена близост до градската градина, източно от сградата на тогавашната община. През 1930 местното общинско ръководство обявява конкурс за идейни проекти. Първа премия е присъдена на проект „Верея“ на архитектите Елена Варакаджиева Скордева, Георги Скордев и Петко Цветков. Официалното откриване на градските хали е на 04.февруари 1934г. Старозагорските градски хали разполагат със застроена площ от 1450 кв. метра и стрували на местната власт 5 милиона и 600 хил. лева. Те са на два етажа с централен вход от изток, до който се стига чрез масивно каменно стълбище.

Фасадите са украсени с ренесансови елементи. В североизточния ъгъл е издигната четириетажна кула. Освен като интересен декоративен елемент тя служи и за резервен водоизточник, тъй като в нея е монтирана голяма цистерна за вода. Вътрешното пространство на сградата тогава било разделено на няколко помещения. От централния вход се влизало в голяма зала. В южната й част били разположени малки магазинчета, разделени едно от друго с дървени преградни стени. На север от голямата зала се намирали щандовете на месарите. Рибата се продавала в друго помещение, разположено на запад. То било отделено от голямата зала със стъклена преграда. Имало и магазинчета, които продавали най-различни сладки изделия като халва, небет шекер, локум, захар и други.

Във времето се правят различни реконструкции, промени и преустройство на сградата на Халите, а през 1999г., общинските съветници в Стара Загора вземат решение тя да се превърне в Художествена галерия. От тогава до ден днешен галерията се помещава на втория етаж на сградата, а на първият се намира Туристически информационен център, Стара Загора. Сградата и днес е един от символите на града, вписана като паметник на културата с местно значение от 1989 г.

Архитектурен комплекс "Музей на религиите"

В центъра на Стара Загора се намира Архитектурен комплекс "Музей на религиите"  - уникален обект на културно и архитектурно наследство не само в България, но и на Балканите. Мястото е било почитано като свещено през различните исторически епохи. По време на археологически проучвания в рамките на комплекса е разкрито невероятно наслагване на културни пластове: останки от култова яма от ранножелязната епоха (VIII - VI в. пр. Хр.), езическо светилище, посветено на тракийския конник (ІІ – ІІІ в.), средновековна християнска гробищна църква (края на Х – ХІІІ в.) и мюсюлмански храм „Ески джамия“ (ХV - ХХ в.). В комплекса са маркирани и съхранени всички тези разнообразни култови елементи, носещи архитектурните характеристики и стилистиката на различни времена и култури. 

Най-запазената сграда в рамките на комплекса е мюсюлманският храм „Ески джамия“, построена през 1409 г. от османския пълководец Хамза бей. Още през 1927 г. джамията е призната за народна старина. Статутът ѝ на архитектурно-строителен паметник на културата е препотвърден многократно през годините, като през 1968 г. е обявена за национален паметник на културата от Античността и Средновековието, а през 1972 г. нейните стенописи са признати за паметници на изобразителното изкуство от национално значение. Впечатляваща е архитектурата на джамията.

Сградата се състои от квадратен молитвен салон и открито преддверие, покрито с три малки купола. Покритието на молитвения салон е осъществено от купол с диаметър 10,60 м. Той е изграден чрез забележителна конструкция без използването на подпорни колони и лежи върху 20-стенен барабан. Градежът му е от тухли с хоросанова спойка, а покритието му е оловно. Осветлението в молитвения салон се осъществява от три реда прозорци. На южната стена е оформена декоративна ниша михраб, украсена с две колони и арка. Нишата показва посоката към свещения град Мека. Отново на същата стена е издигнат минбарът – висока платформа със стълби, от която имамът чете хутбата (проповедта). На северната стена се намира махфилът – специално отделение за жените, оформено като балкон с красиви декоративни орнаменти. Молитвеният салон и куполът са изящно изписани с многобройни стенописи. Основната тема са стилизирани цветя и растителни орнаменти, присъстват калиграфски арабски надписи – цитати от Корана. В зенита на купола е изградено кръгло пано с акантови листа. Около прозорците е оформена барокова композиция. В цветовата гама на стенописите преобладават зелено, керемидено червено, охра, синьо, жълто и черно.

През 1856 г. джамията претърпява голям ремонт, след като е пострадала от пожар, тръгнал от намиращия се в близост безистен. Тя е единствената оцеляла, изцяло запазена голяма обществена сграда в Стара Загора след разорението на града по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Тъй като църквите са разрушени, до тяхното възстановяване християнското население използва джамията за извършване на християнски обреди като кръщенета и венчавки. През 1882 г. на джамията е направен голям ремонт и тя е повторно осветена като мюсюлмански храм.
Археологическите проучвания, които регистрират уникалното културно напластяване на обекта се извършват в периода 2001-2004 г. и през 2009 г. под ръководството на археолога Димитър Янков. През 2011 г. по проект на Министерството на културата с европейско финансиране  са извършени дейности по пълна консервация и реставрация. Заради своята висока художествена и архитектурна стойност, както и заради изобилието от разнообразни културни пластове, днес комплексът е музеен обект, който предизвиква интереса на многобройни посетители от страната и чужбина.

_{Източник: Община Стара Загора; Регионален исторически музей – Стара Загора}