Следва:
История
Трявна възниква като населено място през 1565 година, а нейните жители имат задължението да пазят пътищата и проходите през тази част на планината. Срещу своята служба те получават административни и данъчни облекчения. Това улеснява превръщането на селището в значим културен и занаятчийски център. Географските особености на региона и природните дадености насочват тукашните балканджии в упражняването на над 40 занаята, между които основополагащи за облика на селището стават строителството, дърворезбата и иконописта. Строителството е най-старата дейност на хората, живеещи по тези земи, обвързана с изграждането на дом, обществени и култови сгради. Името на дюлгер (строител) Марко е вписано в данъчните регистри още в края на XVII век, а строителят Карчо става родоначалник на една от най-известните зографски и резбарски фамилии в Трявна – Витановската.
Майсторите, ангажирани с най-тежката и отговорна задача в човешкия бит обикновено произлизат от околните селища и заедно с резбари и зографи до края на XIX век наброяват над 3 000 души. Само мъжете, занимаващи се със строителство в Трявна, към 1845 г. броят повече от 127 майстори, чираци и калфи. В това число са включени всички допълващи дейности като каменоделство и дограмаджийство, свързани с направата на сградата. Обединени в резбаро-дюлгерски еснаф още от началото XIX век, създават свой оригинален и разпознаваем стил, с който остават в архитектурното наследство на България. Ще отличим имената на двама от водещите майстори в школата – архитектон Димитър Сергюв, работил през първата половина на XIX век и утвърдил свой почерк в проектирането и изграждането на възрожденския тип постройки - църкви, училища, мостове, къщи. Неговият ученик първомайстор Генчо Кънев, работил в средата и втората половина на XIX век, прави прехода от възрожденското строителство към нови архитектурни образци – разработва и утвърждава план на модерни двуетажни сгради на класни училища от това време; разработва кръстокуполния план на църковна сграда със свободно стояща камбанария; работи по налагането на типа мост с равно платно. Голяма част от техните постройки са паметници на културата със специален статут на опазване. Само в Трявна архитектурните паметници на културата са над 140, от които 8 са с национално значение. Над 514 строители записват имената и творбите си в повече от 406 селища, сред които Жеравна, Котел, Боженци, превърнали се в своеобразни музеи на открито на тревненската възрожденска архитектура.
Тревненските майстори градят къщи в осезаем синхрон с вкуса и светогледа на балканджията, издигат училища, мостове, градят църкви, в които резбари и иконописци влагат своето усещане за хармония и красота. Съградените жилищни, култови и обществени постройки, оформени в четирите архитектурни ансамбъла, дават облика на Трявна през Възраждането, запазил и до днес своя уют и хармония. Архитектурният скелет на населеното място се състои от четирите махали: Горна, Средна, Долна и оформената като самостоятелна жилищна структура Качавунска махала.
Неповторимият архитектурен облик на Трявна от Възраждането до днес е резултат от майсторското решение и стремеж да се съчетае практичното с естетичното - особеностите на терена се съобразявали с професионалните дейности и битовите нужди на хората. В Трявна е единственият в България запазен и до днес архитектурен ансамбъл, показващ автентичния вид на градски площад от времето на Възраждането - централният площад "Капитан Дядо Никола".
Църквата "Св. Архангел Михаил"
Най-старият архитектурен паметник в този ансамбъл е църквата "Св. Архангел Михаил". Легенди търсят съграждането й в далечния XII век. Сигурни сведения за нейното съществуване има от края на XVIII век. По време на голямото кърджалийско нападение над селището през 1798 г. църквата била опожарена. През 1819 г., след години подготовка, тревненските майстори не само издигнали от руините църковната сграда, но я направили по-голяма, а тревненските резбари и зографи показали най- високите си умения в нейната вътрешна украса. Дълги години тази църква събирала миряните от Трявна и околните селища.
Църквата – "Св. Георги"
В средата на XIX век в т.нар. Долна махала тревненски строители под ръководството на архитектон Димитър Сергюв изградили още една църква – "Св. Георги"(1848-1852 г.), която украсили подобаващо.
Часовниковата кула
Вероятно вече сте дочули звъна на камбана, идващ от площада. Това е тя - Часовниковата кула - символ на град Трявна. Поспрете и послушайте как звънът отеква надалеч. Тази Часовникова кула е тук от 1814 год. Изградена и поддържана от поколенията, достигнала до наши дни. През онези времена, за да бъде изградена, тревненки е трябвало да направят саможертва, отказвайки се от традиционния си накит "сокай". Сокаят е накит за глава, който, казват, се предавал от свекърва на снаха. Тежък бил накитът, ала тревненката ходела с високо вдигната глава и именно това й придавало царствена осанка.
И днес всеки камбанен звън зарежда с гордостта на тези времена на възход за града. Ала Трявна е едно магнитче за душата, за любовта, за красотата... Неслучайно Пенчо Славейков възпява вечната любов в стихотворението си "Неразделни" и всяка вечер в 22:00 ч. прекрасната мелодия по негови стихове, идваща от Часовниковата кула, ни омагьосва с посланието си за неразделната любов.
Славейково школо
В града успели търговци дарявали средства в името на общата кауза - образованието. Пример за това е тревненецът Никола Стоянов, завещал над 31 000 гроша за изграждането на училищна сграда. Строежът започнал през 1836 г., а учители като Петко Славейков били задвижващият механизъм на устрема към нови знания. От 1849 г. до 1858 г. големият книжовник е и учител в Старото школо, което днес е превърнато в музей и носи неговото име – "Славейково школо". Изключителната колекция с дарението на братята Димитър и Никола Казакови; възстановената класна стая; старинни измервателни уреди и др. пренасят любителите на историята и изкуството в различни светове.
Попангелова къща
Попангеловата къща, строена към края на XVIII век, е малко встрани от централния градски ансамбъл. От м. октомври 2023 г. в нея се помещава музей на Тревненската архитектурна школа с нова музейна експозиция "Строителство". Преставени са документи и инструментариум, свързани със занаята, макети на сгради, дело на тревненски строители. Към музейния обект има нова сграда, в която се помещава Музейният образователен център.
Даскалова къща
Калдъръмената улица на занаятите ще ви отведе до вечно грейналите тревненски тавани - слънца в Даскаловата къща, дело на облога между майстор и калфа през 1808 г., и до уникалната "Патриотическа стая" на Генчо Марангозов.
Тук през 1963 г. е открит единственият по рода си Музей на резбарското изкуство, представящ развитието на най-старата възрожденска резбарска школа – Тревненската. Разказът на експозицията тръгва от най-ранната овчарска резба, преминава през резбата, украсяваща дървото в архитектурата на къщите, домашните иконостаси – толкова обичани и майсторски изработени от тревненци, и се стигне до дълбоката и пластична резба, с която тревненските първомайстори красят църковни иконостаси, владишки тронове.
Райкова къща
Райковата къща е типичен образец на късновъзрожденската ни архитектура от средата на XIX век. В този дом е роден Пенчо Райков – първият професор по органична химия в България. В експозицията на къщата е показан и градски бит от края на XIX и първата половина на XX век., а заедно с него и кратък документален разказ за живота и научната дейност на професора. Уютът на някогашното домашно огнище гостоприемно посреща и днес своите посетители.
Тревненската художествена школа е единствената жива и днес. Възпитаниците на Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" и съвременните майстори в града съхраняват и пренасят традициите и занаятите във времето.
Когато слънцето потъне зад балканските върхове и сенките на възрожденските къщи се разстелят по калдъръмените улички, Трявна разкрива истинската си магия. Тя е онова градче, което помни, съхранява и разказва.
Източник: Община Трявна и "Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство" - Трявна