Ловеч – Перлата на река Осъм

Покритият мост

Покритият мост в Ловеч е емблематичен символ на града, чиято история започва през 1837-1838 година, когато френският пътешественик Ами Буе описва покрит каменен мост с дюкянчета. През 1848 г. е построен нов мост с дървени основи. Двата моста са изпълнявали важна транспортна и търговска функция, служейки за преминаване на търговски кервани, войскови части и пощата към Цариград, но са били многократно разрушавани от наводнения. През 1874 година майстор Кольо Фичето започва строежа на нов мост, в който се включват и местните жители. Неговото творение е с дължина 84 метра, височина 7 метра и ширина 10 метра, с пътно платно от 5 метра. Конструкцията е изградена от дъб за долната част и бук за останалата, разположена върху 5 каменни колони с размери 4.7 на 3.5 метра. Покривът, обкован с ламарина, има 28 капандури, а в средата са разположени бръснарница и кафене, заедно с 64 дюкянчета. Мостът е украсен със символични скулптури - лъв (България), двуглав орел (Русия), женски бюст с плодове (плодородие) и тояга с топуз (османската власт), които за съжаление са отнесени от наводнение през 1897 г. През нощта на 2 срещу 3 август 1925 г. този забележителен мост е унищожен от пожар.

И досега остава неизяснен въпросът кой и защо го е подпалил, а изследвачите и краеведите посочват поне четири версии, които по онова време битуват сред ловчалии. Няколко дни след пожара местният вестник "Стремление" отбелязва, че "…гордостта на Ловеч изгоря…" и тези няколко думи предават много точно настроенията в града. Още на следващия ден след нещастието – 4 август 1925 г., се провежда извънредно заседание на Общинския съвет в Ловеч, на което се взема единственото логично решение – да се построи нов покрит мост.

След пожара на стария дървен мост на 3 август 1925 г., на следващия ден се провежда извънредно заседание на Общинския съвет в Ловеч. За първи път се предлага новият мост да бъде железобетонен, за да се избегнат бъдещи пожари. През март 1926 г. е обявен конкурс за проект на новия мост. Печели проектът "Река 8" на инженерите Христо Тенекиев и Владимир Димитров и архитектите Тодор Златев и Димитър Коев. Строителството е възложено на предприемача Павел Патев.

По време на строежа се използват модерни за времето си технологии - електрически водни помпи и специални машини за набиване на пилоти. През февруари 1929 г. строежът претърпява сериозна повреда от придошлата река Осъм. Първоначалният проект е преразгледан и е възприет по-модерният вариант на арх. Олеков и инж. Цветков, който предвижда само два стълба без отвори.

През 1931 г. е завършен новият стоманобетонен мост по проект на архитект Стефан Олеков. Той е с дължина 73 метра, височина 16 метра и широчина 13 метра, с пътно платно от 4.25 метра и тротоари от 80 см от двете страни. Конструкцията включва 2 колони без отвори, високи 2.3 метра в най-широката част и 1.4 метра в най-тясната, с покрив от армирано стъкло и 40 дюкяна. 

Днешният облик на моста е резултат от преустройството през 1980-1982 г. по проект на архитектите Христо Златев и Велко Паланков. Мостът е удължен до 82 метра, с височина 14.2 метра и широчина 11 метра. Пешеходната част е 5 метра, а покривът е двускатен с 26 капандури, обкован с медна ламарина. Запазена е оригиналната конструкция на Олеков, но е добавена външна обвивка от дъбови дъски. Броят на търговските обекти е намален до 10 магазина. 

От 2005 г. мостът функционира като "Улица на занаятите" с шест работилници, където майстори демонстрират традиционни занаяти - дърворезба, кожарски изделия, накити, художествени тъкани, плетиво и иконопис. Последният голям ремонт е извършен през есента на 1999 г. по проект "Красива България", когато са обновени външната обшивка, интериорът и мраморната настилка на подстъпите.

Ловешка средновековна крепост

Ловешката крепост, е сред най-забележителните исторически обекти в Ловеч и важен символ на града. Обявена за музеен и туристически резерват през 1968г., тя е разположена върху двете тераси на скалистия, но живописен хълм "Хисаря", който се намира в старата част на град Ловеч.

Ловешката крепост има древна история, датираща още от римско време. Тя играе значителна роля през Средновековието, особено по време на Втората българска държава. Крепостта е била важен отбранителен и стратегически пункт, защитаващ пътя през Балкана и свързващ Северна и Южна България.

През XII век крепостта става ключов център в българо-византийските конфликти. Най-значимото събитие, свързано с нея, е подписването на Ловешкия мир през 1187 г. между България и Византия, който официално признава възстановяването на българската държава и поставя началото на Второто българско царство.

Крепостта е била активно използвана до XV век, когато пада под османска власт. Постепенно губи своето значение и е изоставена, като част от нейните каменни материали са използвани за строителство в града.

Днес Ловешката крепост е реставрирана и достъпна за посетители. Археологическите разкопки разкриват останки от крепостни стени, кули, жилищни и административни сгради, както и средновековни църкви. Особено впечатляваща е запазената част от западната крепостна стена, която дава представа за мащаба и структурата на укреплението.

Ловешката крепост е символ на историята и културното наследство на Ловеч. Тя е обект на туристически интерес и сцена за културни и исторически събития, като ежегодни възстановки, концерти и фестивали. Освен историческата си стойност, крепостта предлага и място за отдих, благодарение на добре поддържаните алеи и прекрасната гледка към града.

Крепостта е не само паметник на българската история, но и вдъхновение за съвременните поколения, припомняйки им значимостта на тяхното културно наследство.

Музей "Васил Левски"

Музей „Васил Левски” води своето начало от средата на ХХ век. Екип от родолюбиви българи създава първата експозиция на 19 февруари 1954 г. От тогава е обогатявана четири пъти. Днес се помещава в специално построената сграда открита през 1967 г.

Експозицията е разположена на две нива. Отразява борбите на българите за национално освобождение, дейността на Левски в Българско, Ловешкия частен революционен комитет и ролята му на централен за вътрешността на страната, Новоселското въстание (1876), Първото и Второто освобождение на Ловеч през Руско-турската война (1877-1878).

Първоизточници за създаване на музейните експозиции са културните ценности. Началото на системната събирателска дейност се поставя в края на ХІХ – началото на ХХ век. Голям е приносът на дарителите. Днес във фондовете на музей „В. Левски”  се съхраняват 6000 движими културни ценности и движими вещи. В експозицията са експонирани 153. Сред тях са най-богатата в страната колекция от лични вещи на Левски, колекцията от лични вещи и документи на съратници и сподвижници на Левски, на участници в Априлското въстание (1876) и Руско-турската война (1877-1878).

Тематиката, съдържанието и ценните експонати  отреждат национално значение на Музей „Васил Левски”. Определят неговата важна мисия на духовен мост между минало, настояще и бъдеще. Днес е част от визитната картичка на Ловеч.

Етнографският комплекс

Етнографският комплекс е ключен в 100-те национални туристически обекта на БТС под № 30. Започва съществуването си с откриване на експозиция в Драсовата къща през 1973 г. Последвана е от експозиция в съседната Рашова къща през 1983 г. Днес двете къщи оформят Етнографския комплекс на град Ловеч.

Драсовата къща е строена в средата на ХІХ век.  Показва живота и бита на заможен ловешки търговец. Движимите културни ценности са оригинални и са използвани от ловешки семейства. Пресъзден е, характерния за Българското Възраждане патриархалният начин на живот. Както промените настъпващите поради западноевропейското влияние в бита от края на ХІХ до началото на ХХ век. В приземния етаж посетителите се запознават със съдовете за производство и отлежаване на вино от ловешкия лозаро-винарски район.

Рашовата къща е строена върху основи от ХVІІ век. Датирана е към 1834 г. Завещана е на музея от Ненчо Рашов – местен учител, краевед и любител-музикант. Дарява личната си библиотеката и част от имуществото. Домашният интериор пресъздава начина на живот на семейство на интелектуалец от средната класа през 30-те и 40-те години на ХХ век.

Катедрален храм "Св. св. Кирил и Методий"

Ловеч със своята духовна и героична история и като център на една от най-древните епархии в България, се е нуждаел от великолепна първопрестолна църква. Историята започва още в далечната 1895 г., когато неколцина ловешки първенци, заедно с митрополита и свещениците замислят изграждането на голям православен храм. Последвалите войни в началото на ХХ век отлагат благочестивото им намерение. През 2001 г. начело на Ловчанска епархия застава Митрополит Гаврил, който с ентусиазъм се заема да осъществи това дело. На 11 май 2005 г. е направена първата копка, а на 29 ноември същата година е положен и основният камък.

Катедралата носи името на Св. св. Кирил и Методий - покровители на България и на Европа. Денят им чества като свой празник и Ловеч – градът, в който се роди музиката на най-съкровения химн в прослава на делото им. Вдъхновяваща е песента „Върви, народе възродени“, създадена импулсивно в един час по пеене от Панайот Пипков в Ловеч. Днес тя звучи със същата сила, с каквато я поемат Пипковите ученици и я пеят за първи рът на 11 май 1901 г.

Старата градска баня "Дели хамам"

Градската баня, строена през XVI-XVII век, е архитектурно-строителен паметник с национално значение. Смята се, че това е последният турски хамам, използван като хигиенна баня в страната. Характерната архитектура се вписва в цялостния облик на квартал "Вароша", а куполът последователно преминава през три барабана - осмоъгълен, 16-ъгълен и кръгъл, всеки със собствен покрив и корниз. На върха се издига цилиндрична отвътре и шестстенна отвън лантерна. Банята е с уникална система за затопляне на водата /хипокауст/, позната и прилагана при изграждане на подобни съоръжения още в античността. Общата площ на терена е 1060 кв.м, застроената площ на основата на сградата е 351 кв.м, а на помощните постройки - 58.50 кв.м.

След построяването си, Градската баня „Дели хамам” е била доходно здание на Араб-джамията в Галата. Водата за банята е идвала по тръбопровод от глинени тръби от Липака и от още два извора. Водните пари се поемали от каналите-отдушници. В топлите помещения имало специално устройство на подовете и стените. Подовата настилка се състои от големи и дебели мраморни или друг камък плочи или от тухли /бипендални, със страни дълги по две стъпки, които са поставяни върху колонки от тухли или дебели глинени тръби/. Така под пода на топлите зали имало пространство високо около 1 м., в което се пуска топъл въздух. Тази отоплителна инсталация се нарича хипокауст – буквално „отопление отдолу”. По същия начин имало монтирано отпление и на стените. Каменните плочи били закрепвани на разстояние от стените на около 10 см. с помощта на дълги железни клинове. Специални фурни вън от сградата стоплят нужния за отопление въздух и го пускат нагоре към пода и стените. Други пещи топлят водата, нужна за топлите басейни.

Сградата е изцяло с каменна зидария, с дебелина на външните зидове 100-120 см. и вътреши с дебелина 80-90 см. Отворите за вратите и прозорците са с малки размери от 60 до 120 см. Непосредствено до банята е долепена пещта с принадлежащите й помещения и склад за въглища. Голямото приемно помещение – съблекалня, е квадратно в план и завършва с полусферичен масивен купол на 10 м. височина от пода. На върха е издигната цилиндрична отвътре и шестстенна отвън лантерна, на която вътрешния диаметър е 1.50 м. и на всяка стена има по един прозорец. Отвън купола преминава последователно през три барабана, осмоъгълен, шестнадесетоъгълен и кръгъл, всеки от тях със собствен покрив и корниз. В помещението е имало шадраван. В средата на всяка от четирите стени има по една ниша, засводена с островръха арка. От приемното помещение се влиза в първото от помещенията на същинската баня. Засводено е с елипсовиден купол, като стените минават направо в свода. Във върха на свода са оставени кръгли вентилационни отвори. Централната къпалня е разделена на три части. В средата се издига по-висок полусферичен купол. Двете странични крила са покрити с по-ниски четвъртсферични куполи. В куполите са оставени звездовидни отвори за вентилация. Помещенията на пещите са със същите дебели каменни стени, засводени с полуцилиндрични сводове.

Старата градска баня е превърната във виртуален атракцион, посветен на водата. Под специално стъкло в оригинален вид е възстановена отоплителната система „хипокауст“, а благодарение на интерпретативните програми и мултимедийни ефекти посетителите наблюдават и научават много интересни „водни“ събития и факти.

Ловеч е град, който умело съчетава своето богато историческо наследство с очарованието на съвременния живот. Забележителностите му разказват истории за миналото, които вдъхновяват настоящето. Посещението в този малък, но значим български град е като пътуване във времето – преживяване, което остава в сърцето на всеки посетител. Независимо дали сте тук заради архитектурата, природата или спокойствието на малкия град, Ловеч със сигурност ще ви остави незабравими спомени.

^{Източник: Община Ловеч}