Архитектурното наследство на Банско - възрожденският дух на българския град

Църква „Св. Троица“ 

Църквата „Света Троица“ се нарежда сред най-значимите културно-исторически забележителности на град Банко. По план представлява трикорабна псевдобазилика, с размери 35/22/12 м, с масивен каменен градеж и двускатен покрив, с полукръгла абсида, нартекс /от север, запад и юг/ и предверие от запад. Оградена е с високи каменни зидове и е защитена с бойници. Над главния ѝ вход редом с християнския кръст е издълбан и турски полумесец като жест към османската власт, разрешила построяването на такъв голям християнски храм. Лазар Германов (Голев) е дарител и организатор на строежа, а главни майстори са Димитър Доюв и Лазар Глушков. Интериорът на храма е синтез от архитектурни, дърворезбени и живописни компоненти. Разделен е на три кораба – средният е посветен на Света Троица, северният на Света Богородица- Благовещение, а южният на Св. Св. Константин и Елена. Цялата тежест на покрива се носи от 12 колони, които символизират 12-те Христови ученици. В притвора и балконите са изградени женските отделения, украсени с ажурна решетка. Дърворезбите и декоративно-живописната украса са дело на художника Велян Огнев, представител на Дебърската художествена школа. Той, заедно с обучени от него помощници изработва и иконостаса. В иконите са вложили своя талант майсторите от Банската художектвена школа на Молерите, с основател Тома Вишанов. От неговия бунт срещу средновековните догми в иконописта в края на XVIII век се заражда школата, представена от ненадминати шедьоври, дело на поколения зографи.

През периода 1862 – 1865 г. в двора на църквата е построена кула камбанария с височина 30 м. и с размери при основата 5,20/5,20 м. Изградена е от местния майстор Глигор Благов Доюв и още 20 работници. Кулата се състои от две части: долна масивна, каменна част, защитена с бойници и горна част, където са поставени четири камбани. Те са изработени в Пловдив през 1894 г. от бански майстори, сродниците Лазар и Благо Велеганови, в основаната през 1872 г. леярна за църковни камбани и свещници „Братя Велеганови“ . Часовниковият механизъм е изработен през 1866 г. от самоукия техник от Банско Тодор Иванов Хаджирадонов. Тежи над 500 кг и работи и до днес.

Култовият ансамбъл „Св. Троица“ е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение през 1967 г.

Музей „Велянова къща“ 

Една от най-красивите възрожденски къщи в Банско е Веляновата. Тя е емблематична за икономическия просперитет и духовен стремеж на банскалии по време на Възраждането. Старата ѝ част датира от XVIII век. През 30-те години на XIX век къщата е подарена на художника Велян Огнев, представител на Дебърската художествена школа, който я преустройва и изписва. Укрепеният ѝ характер се дължи на масивния каменен градеж с дебелина на зидовете до 1 метър, малките прозорци, защитени с метални решетки, залостващите се врати, ориентираните към входните места вътрешни и външни бойници, наличието на двуделно скривалище и проходи за бягство.

В южната ѝ част е укрепеното ядро, което е изградено от скривалище и изба в приземието, свързани посредством стълба със стая на жилищния втори етаж.  На север се развива другата част от къщата – в приземието е оборът и стая за ратаите, а на жилищния втори етажа около просторен чардак, декориран с дърворезба, са разположени стаите за живеене: гостната стая, женската стая, жилищното помещение „фкашчи (всекидневна)”, „синята стая” и санитарен възел. „Колибата“ (външна тераса) свързва къщата за живеене със стопанските постройки, където е разположен и „масилникът“ (брашненик).

Строгият архитектурен градеж на къщата е в контраст с богатата ѝ стенописна украса и дърворезба по тавана и колоните, дело на майстор Велян. Декорациите от пана с растителни композиции, барокови елементи, пейзажи, небесните светила, битови елементи и сцени като конник, фонтан, вълци, пехливански борби, лъвове и др., са създавани през различни години.

Веляновата къща е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с местно значение през 1967 г., а декоративната ѝ украса за  художествен паметник на културата с национално значение през 1973 г.

Рилски (Хилендарски) метох 

Метохът е бил женски, първоначално собственост на Хилендарския манастир в Атон (Гърция), а от 1902 г., когато Хилендар става сръбски, метохът преминава като имот на Рилския манастир. Включвал е жилищна, стопанска и култова част, ползвани по предназначение. Жилищната част е изградена от масивен каменен градеж, с надлъжен чардак, около който са разположени килиите. Цялото лице на сградата е откъм двора. Към улицата води само дървена врата, идваща от приземния етаж, над която върху каменна плоча е изписана годината на построяване - 1749. Благодарение на прилежащия надпис, метохът е известен като най-ранната изцяло запазена и точно датирана сграда в Банско.

Годината, в която е закрит, не е известна. Предполага се, че е съществувал докъм 20-те години на XX век, след което сградата е ползвана с различни цели. От 1986 година е адаптиран за музей и в него е предствена иконна изложба с творби на майсторите от Банската художествена школа. Изложбата съдържа, както копия, така и оригинални икони, фотоси на стенописи, сребърни обкови и произведения на църковната утвар.

Банската художествена школа е основана от Тома Вишанов – Молера (около 1750– неизв.) от Банско. Иконите му в края на XVIII  и нач. на XIX  век са характерни с реалистични изображения, рисувани в перспектива, с барокови украси и живописни хармонии. Преки наследници на Тома Вишанов по творческа линия са синът му Димитър Т. Молеров (около 1780-1868), внук Симеон Д. Молеров (1816-1903 ) и правнук Георги С. Молеров (1844-1876). Тези четири поколения иконописци развиват широка художествена дейност, създавайки около тях група от ученици. Рисуват в редица храмове в Разложко, Джумайско, Неврокопско, Петричко, както и извън пределите на българското етническо пространство – в Гърция, на Атонските манастири, Сърбия, Албания, Македония, Унгария. Те си сътрудничат с представителите на други културни центрове, но в продължение на повече от век запазват в творчеството си неповторимо стилово звучене.

Рилският метох е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата с местно значение през 1974 г.

Паметник на Паисий Хилендарски 

Паметникът на Паисий Хилендарски е символ на българската духовност. Издигнат е в чест на великия възрожденец и служи за възхвала на българската история. Изработен е от архитект Константин Антонов и скулптор Стою Тодоров. Официално е открит на 17 май 1977 година. Архитектурата му е изцяло в синхрон с околните старинни къщи и църквата „Света Троица“, а взаимното им влияние допринася за оформянето на завършени архитектурни ансамбли с подчертана живописност. Като композиция паметникът включва фигура на светеца в цял ръст и разлистени мраморни страници, олицетворяващи „История славянобългарска“. На шестте листа са изобразени сцени от българската история и цитати от книгата на Паисий. На една от страниците в цял ръст са образите на българските владетели Аспарух, Крум, Борис I, Симеон I, Самуил, Йоан Асен II и годините на тяхното царуване.

На друга са светите Седмочисленици - Методий, Кирил и техните петима ученици. Откриват се и сведения за йеромонах Паисий, дошъл в Света Гора през 1745 г. от Самоковска епархия и написал през 1762 г. история за „полза на българския род“. По мраморните букви, образи и сцени се разкриват основните идеи прокарани в „История славянобългарска“, по тях се чете величието и славата на миналото и се долавя родолюбивия дух на Паисий.

В своето развитие Банско успешно съхранява баланса между историческото си наследство и модерната си визия като международен курорт. Това прави града привлекателен както за любителите на културния туризъм, така и за търсещите активна почивка през всички сезони. Независимо дали посещавате Банско за пръв път или се връщате отново, градът винаги има какво ново да предложи, запазвайки същевременно своята автентична атмосфера и гостоприемство, характерни за този прекрасен български град в полите на Пирин.

_{Източник: Община Банско}