Забележителностите на Балчик – история, легенди и архитектурни шедьоври

Темелков хан

Сградата на Темелковия хан е едно от най-старите търговски здания в Балчик, което датира от 1883 година. Надписът върху каменната фасада „1883 Иванчо Темелковъ“ бележи годината на построяване и името на нейния първи собственик.

В продължение на десетилетия сградата е била важен търговски и пътнически център, където се срещали търговци от различни краища на страната и чужбина. С годините ханът изпада в разруха, става жертва на пожари и сложни наследствени спорове, които забавят реставрацията му. Въпреки това, пловдивчаните Живка и Борислав Стоянови поемат инициативата да върнат блясъка на емблематичната постройка. Днес Темелковият хан отново е предвиден да посреща гости и да им разказва за миналото на Белия град.

Дама купа

Построена през 1871 година, тази сграда дълги години се слави като най-високата по Северното Черноморие със своите четири етажа. Величествената й архитектура и легендите, които я обгръщат, я правят една от най-забележителните постройки в Балчик.

Една от най-известните градски легенди разказва, че собственикът на сградата – гръцки търговец, я е построил с пари, спечелени от игра на карти. Ключовата карта, която му носи богатството, е именно Дама купа. Друг разказ твърди, че съдбата прави пълен кръг и същият търговец губи постройката, след като я залага на нова игра на карти.

През годините „Дама купа“ е служила като място за развлечения на заможните търговци и земевладелци, а впоследствие е била използвана като хотел и административен център. Днес, с впечатляващата си гледка към морето, сградата продължава да носи духа на миналото и очарова посетителите на Балчик.

Вила Щорк

Разположена на самия морски бряг, Вила Щорк е един от архитектурните шедьоври на Балчик. Построена от румънския скулптор Фредерик Щорк и съпругата му Чечилия, вилата се извисява над крайбрежната алея и привлича погледите със своята елегантност.

През 20-те и 30-те години на XX век тя се превръща в средище на румънския елит. Сред гостите й са едни от най-влиятелните личности на румънското общество, включително и самата кралица Мария, която прекарва летата си в Балчик. Сградата е запазила своята изтънчена атмосфера и до днес, напомняйки за артистичния дух на своите създатели.

Мелницата – символ на индустриалния подем

Мелницата на Балчик е ярък пример за икономическото развитие на България в началото на XX век. Строежът ѝ започва през 1909 година, а само година по-късно тя вече работи с най-модерната за времето си техника за преработка на зърнени култури.

Материалите за строителството са доставени от Германия, а архитектурните планове са дело на немски специалисти. Сградата е пететажна и включва голям дизелов генератор, който осигурява електричество за производството.

Заради стратегическото си значение, през 1916 година мелницата става мишена на руския флот и бива бомбардирана. Въпреки пораженията, тя успява да се възстанови и днес е преобразена в туристически, културен и информационен център, който разказва за икономическата история на Балчик и индустриалното развитие на младата българска държава.

Художествена галерия

Художествената галерия в Балчик има дълга и богата история, чиито корени могат да се проследят още от 30-те години на XX век, когато градът се намира в пределите на Румъния. Живописният морски залив привлича много румънски художници, които увековечават красотата му в своите платна. Това води до създаването на първото пространство за изложби в града. През 1937 г. сграда близо до морето е превърната в музей-галерия – първата такава институция в цяла Южна Добруджа. Колекцията ѝ включва 55 живописни творби, редки старопечатни издания, антични статуи (включително торс на бог Дионис), мраморни глави, епиграфски паметници и монети. Тя просъществува до 1940 г., когато Южна Добруджа се връща в пределите на България, а експонатите са изнесени в Румъния на борда на кораба „Ойтус“.

През 1965 г. галерията е възстановена със съдействието на Националната художествена галерия и местни дарители. През 1979 г. е създадена Галерия на карикатурата, а през 1987 г. фондът й се слива с този на основната галерия. През 2015 г. сградата е обновена и модернизирана. Днес галерията разполага с две нива – първият етаж е за временни изложби и чуждестранно изкуство, а вторият представя постоянна експозиция с произведения на известни български художници като Владимир Димитров – Майстора, Бенчо Обрешков и Дечко Узунов. Тя включва също творби на румънски художници, рисували Балчик, и голяма колекция карикатури от Тодор Цонев. Галерията е важен културен център, домакин на фестивали, концерти и пленери. Балчик е обявен за фестивална столица на Балканите през 2012 г., като галерията изиграва ключова роля за този престижен статут.

Текето "Ак Язълъ баба – Св. Атанасий" с. Оброчище

Текето „Ак Язълъ баба – Св. Атанасий“ в село Оброчище, Община Балчик, е забележителен архитектурен паметник с дълбок религиозен смисъл, почитан както от християни, така и от мюсюлмани. Това свещено място носи мистична енергия и се предполага, че е изградено върху по-старо езическо светилище.

Според мюсюлманските вярвания, през XVI век тук се заселва духовният водач Ак Язълъ баба, който бяга от преследванията в Османската империя. След смъртта му неговите последователи изграждат текето. В християнската версия на легендата се разказва за млад овчар на име Атанас, който се влюбва в туркиня. След като биват подгонени от нейните роднини, двамата се самоубиват, за да избегнат наказанието. Християните вярват също, че на това място някога е имало манастир, който впоследствие е превърнат в дервишка обител.

Текето е построено по времето на султан Сюлейман I (1520 – 1566 г.) и представлява уникален образец на османската култова архитектура от XVI век. Всички сгради, включително коминът на магерницата, са със седмоъгълна форма – число, което е свещено според различните религии. Комплексът се състои от две основни сгради – тюрбе (гробница) и имарет (магерница). Тюрбето е напълно запазено и със своите 12 метра височина е най-високото светилище на Балканите. Построено е от дялани каменни блокове, споени с олово, а куполът му е украсен със стилизирани растителни и геометрични орнаменти. В центъра се намира гробът на Ак Язълъ баба, заобиколен от дарове на поклонници. Имаретът е със значително по-големи размери и в миналото е завършвал със сложна седемскатна дървена конструкция, която обаче е унищожена по време на руско-турските войни. В средата му се е намирал шадраван, а в северната част – открито огнище с висок седемстенен каменен комин, напомнящ минаре.

Днес текето продължава да привлича вярващи от различни религии, които изпълняват сходни ритуали – палят свещи, мият ръцете си с вода за здраве, връзват парцалчета на дърветата и оставят дарове с надежда за закрила. Смята се, че чудодейната сила на мястото е концентрирана в малък отвор в западната част на гробницата, където хората поставят ръцете си, за да получат енергия.

От втората половина на XIX век текето се превръща в двуобредно светилище, а всяка година на 1 и 2 май се провежда традиционен събор, който събира поклонници от различни вероизповедания. Според пророчицата Ванга мястото има енергия, сравнима с тази на Кръстова гора. Днес текето „Ак Язълъ баба – Св. Атанасий“ е един от най-посещаваните туристически обекти в Северното Черноморие, впечатляващ със своята хилядолетна история, архитектурна уникалност и мистика.

Храм на Кибела

Под старата част на днешния Балчик се намират руините на голям античен град, възникнал през VI век пр. Хр. Градът първоначално носи името Круни, но според легендата морето изхвърля на брега дървена статуя на бог Дионис, което жителите приемат като знамение и преименуват селището на Дионисополис. Той остава важен търговски и административен център до VI век сл. Хр., когато земетресение с епицентър в морето предизвиква огромна приливна вълна, която го залива. След отдръпването на водата земна маса се свлича, скривайки от света античен храм за векове.

През 2007 година, при строителни изкопни дейности, директорът на Историческия музей в Балчик Радостина Енчева, която по това време е уредник, успява да спре багерите, преди да унищожат безценни археологически останки. Под ръководството на д-р Игор Лазаренко и Елина Мирчева от Регионалния исторически музей – Варна, и Радостина Енчева от Историческия музей – Балчик започват разкопки, които разкриват най-добре запазения храм на богинята Кибела, открит досега в света.

Кибела, известна като „Понтийската майка на боговете“, е трако-фригийска богиня, олицетворяваща природата и плодородието. Нейният култ възниква в Мала Азия, разпространява се в Гърция и Рим, а откритият храм в Балчик доказва, че е била почитана и по българските земи. В чест на богинята хората изграждали храмове, където извършвали жертвоприношения и ѝ поднасяли дарове като пари, земи, сгради и дори работилници.

Храмът на Кибела в Балчик е построен през III век пр. Хр. и функционира до IV век сл. Хр. Той е с правоъгълна форма, ориентиран с фасадата си към морето, а входът му се намира на юг. Вътре се влиза през четири стъпала към пронаос (предверие), в което е разположено ритуално огнище – есхара. Оттам дървена врата води към наоса (основната част на храма), където в дъното се намира едикула – ниша, украсена с колони, капители и фронтон с релефно изображение на бог Хелиос. В нея е стояла главната храмова статуя на Кибела – седнала на трон, облечена в дълъг хитон и химатион, държаща тимпан в лявата ръка, а в скута ѝ при някои от статуетките е изобразен лъв. В средата на храма, пред подиума на едикулата, е разположен мраморен лутерион (съд за ритуално измиване), а южно от него се намира по-малък подиум, вероятно използван като жертвеник.

Откритите артефакти са изключително разнообразни и включват над 200 монети, 27 мраморни епиграфски паметници (надписи) и повече от 20 мраморни скулптурни изображения на Кибела, Афродита, Посейдон, Дионис и Пан. Това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към „Понтийската майка на боговете“, откривана на едно място. Античният храм в Балчик е единственият толкова добре запазен храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и сравним по състояние с археологическите находки в Помпей.

Архитектурно-парков комплекс "Двореца"

Дворецът в Балчик е изграден като лятна резиденция на румънската кралица Мария между 1924 и 1936 г. След като Южна Добруджа попада под румънско управление след Букурещкия договор от 1913 г., Балчик привлича вниманието на интелектуалци и художници. Вдъхновена от красотата на мястото, кралица Мария решава да създаде тук своя лична обител, наречена „Тихото гнездо“ (Tenha Yuvah – „Самотното гнездо“).  

Комплексът се отличава с уникална архитектура, съчетаваща балкански, ориенталски и средиземноморски стилове. Вместо внушителен дворец, тук се намират разпръснати каменни вили с керемидени покриви, тесни алеи, запазени воденици и величествени дървета, вписани в природния пейзаж. Основната сграда – домът на кралицата, се отличава с красива кула, напомняща минаре.  

С построяването на резиденцията започва и оформянето на градините, които днес са едни от най-впечатляващите в България. В тях има богата колекция от растителни видове, включително екзотични кактуси, редки дървета и водни съоръжения. Един от емблематичните елементи на комплекса е параклисът „Стела Марис“, където кралица Мария желае да бъде положено сърцето ѝ.  

Градините на двореца са дело на швейцарския градинар Жул Жани и впечатляват с богато разнообразие от растителни видове.

След подписването на Крайовската спогодба през 1940 г. Балчик се връща в пределите на България, а дворецът преминава под българско управление. През 1948 г. е предоставен на Министерството на културата с цел да служи за отдих на творци, а през 1970 г. България го откупува официално от Румъния. Днес Архитектурно-парковият комплекс "Двореца" (dvoreca.com) е една от най-посещаваните забележителности на българското Черноморие, привличайки туристи със своята уникална атмосфера, богата история и изключителни градини.

Забележителностите на Балчик съхраняват историите на поколения наред – от търговци и индустриалцидо кралици и артисти.Тези сгради са не само част от архитектурното наследство на града, но и живи свидетелства за неговата богата и разнообразна история. Посещавайки ги, човек се потапя в един свят на легенди, романтика и индустриален подем, който прави Балчик едно от най-уникалните места по българското Черноморие.

^{Източник: Община Балчик;ДКИ Културен център "Двореца"; Исторически музей - Балчик}