Кой  е най-добрият лак за паркет

Основната характеристика на паркета, която го отличава от другите подови настилки, е възможността за възстановяване или обновяване. Масивният паркет може да се възстановява многократно в зависимост от дебелината му.

Възстановяването на паркет представлява циклене, при което се шлайфа повърхностния слой на паркета (обикновено около 2 mm от горния слой), а с него и съществуващия лак, като се отстраняват повърхностните повреди... Майсторите извършват циклене с машина с шкурка с различна гранулация. Първото циклене се прави с по-едра шкурка, а второто и последното, третото се прави с по-фино зърнеста шкурка. След цикленето се получава равна повърхност на паркета, готова за лакиране или омасляване.

За осигуряване на дълготрайност и защита на паркета от механични въздействия, паркетът се лакира или омаслява. По този начин дървесината става по-малко порьозна и по-малко вероятно е замърсяването да се задържа върху повърхността на паркета.

Важно е да се отбележи, че в определени случаи ще се наложи китване на паркета, или пълнеж с кит. Това се прави, когато цикленето не помага, т.е. когато все още се забелязват малки повреди по повърхността на паркета. Фугиране на паркет, т.е. китването на паркет се извършва за запълване на по-малки дупки и празнини на повърхността (само ако разстоянието между паркетините е по-малко от 2,5 mm).

Плътността на фугиращата смес за паркет ще зависи от повредата. Фугиращата смес най-често се смесва с дъбови стърготини. След китване, паркетът се шлайфа още веднъж с по-фино зърнеста шкурка. След това паркетът се почиства и следва:

Лакиране на паркет

Лакирането на паркет е по-разпространен вариант от омасляването. Има няколко причини за това: омасляването се извършва по-често, докато лакирането трябва да се извършва (в зависимост от честотата на използване на помещението) само веднъж на 10 години; лакираният паркет е по-водоустойчив и по-лесно се почиства, тъй като прахът и замърсяването не проникват в дървесината; лакирането на паркета се извършва по-бързо и по-лесно от покриването му с масла. А именно, омасляването на паркета се извършва докато дървото спре да поема маслото, т.е. докато се "насити".

Освен това, омасленият паркет е по-малко устойчив на надраскване и износване от лакирания паркет, тъй като върху повърхността не се създава защитен слой.

Чрез лакирането се нанася прозрачен защитен слой върху паркета, който предпазва дървесината от драскотини, петна, вода и други повреди. Този слой може да има матово, полуматово или лъскаво покритие.

Все пак, лакирането на паркет има известен недостатък в сравнение с омасляването и той се отнася до неговата естетика. Много хора критикуват лакирания паркет за неговия "пластифициран" вид, загубата на естествената му текстура. Многобройните му предимства обаче го правят много по-популярен избор.

Лакирането на паркета най-често се извършва на два слоя, като между нанасянето на слоевете е необходимо да се изчака изсъхването на предишния, което е приблизително 6 часа (в зависимост от препоръките на производителя).

Лакът за паркет не постига веднага необходимата твърдост. Ще достигне около 80 % здравина едва след два дни и ще отнеме няколко дни, за да достигне 100 %.

Въпреки че, както споменахме по-горе, достатъчно е да се лакира веднъж на десет години, в помещения, които по-често се използват, трайността на лака ще бъде по-кратка. Защо? Защото подметките на обувките разнасят абразивни частици, които увреждат лака върху паркета.

Преди да говорим повече за видовете лакове за паркет, нека поговорим за цената. Колко ще ви таксуват майсторите на паркет за обновяване на вашия паркет, т.е. циклене, китване и лакиране на два слоя? Средно от 50 до 80 лева/m².

Търсите на кого да поверите възстановяване на паркета? Изпратете запитване до подходящи и оценени майстори за редене на паркет във вашия район - безплатно и без задължения!

Лакове за паркет - видове

Основно, лаковете за паркет се делят на лак на водна основа и полиуретанов лак за паркет.

Преди време, полиуретановите лакове за паркет се смятат за значително по-качествени и по-издръжливи, защото са по-устойчиви на износване. Въпреки това, тъй като технологията за производство на лакове напредна, този фактор вече не е решаващ.

Лак за паркет на водна основа

Лакът за паркет на водна основа почти няма мирис при нанасяне и съхнене. Що се отнася до качеството и издръжливостта, няма съществена разлика спрямо полиуретановия лак. По-лесно се използват и по-бързо съхнат от полиуретановите лакове за паркет. Времето за съхнене, обаче, до голяма степен ще зависи от дебелината на слоя, външната температура и влажност, вентилацията на помещението...

Най-голямото предимство на лака за паркет на водна основа е, че е нетоксичен. По време на нанасяне и по-късно и на изсъхване на лака, основно единственото нещо, което се изпарява е водата.

Има и други предимства: когато се нанасят върху паркет, тези лакове само леко променят нюанса на дървесината, т.е. естествеността ѝ се запазва; лакът за паркет на водна основа не избледнява, не променя цвета си и не образува жълтеникава патина дори след години употреба и излагане на слънце.

Към лаковете на водна основа може да се добавят пигменти, което придава на паркета желания нюанс и текстура при лакиране.

Поради нарастващата популярност на лаковете на водна основа, цената им почти се изравнява с тази на полиуретановите лакове.

Важно е, обаче, да се каже, че те имат по-ниска устойчивост на износване и не винаги са най-добрият избор за помещения с по-голямо натоварване. При избора на лак за паркет на водна основа е препоръчително да изберете по-качествен.

Полиуретанов лак за паркет

Традиционният избор е полиуретановият лак за паркет. Създава изключително качествен защитен слой, който позволява на паркета да издържи десетилетия. Той показва изключителна устойчивост на износване и надраскване и често се използва за защита на паркет в помещения с по-голямо използване.

Най-устойчиви на износване са полиуретановите лакове за паркет.

В сравнение с лака за паркет на водна основа, полиуретановите лакове може да променят нюанса на дървесината, придавайки на паркета по-топъл тон. Някои смятат това за предимство, а други за недостатък.

Полиуретановият лак за паркет, обаче, има един съществен недостатък. По време на нанасяне, но и известно време след изсъхване отделя силно миришещи вещества, които може да бъдат вредни за здравето, затова е задължително носенето на предпазна маска при работа с тях. Концентрацията на пари във въздуха може да бъде висока.

При нанасяне на полиуретанови лакове изпаренията може да имат много силен мирис.

Полиуретановите лакове имат още един важен недостатък. С течение на годините те постепенно променят цвета си под въздействието на слънчевата светлина. Това е особено очевидно когато се видят частите от паркета, които са били покрити от големи мебели. Те не са с промяна в цвета си за разлика от повърхностите, които са били изложени на пряка слънчева светлина дълго време.

Еднокомпонентните или двукомпонентните лакове са по-добър избор? За по-слабо натоварени помещения можете да изберете еднокомпонентен лак, докато за интензивни помещения по-добър избор са двукомпонентните лакове за паркет.