Следва:
Етнографски музей Несебър
Помещава се в къщата на Москояни, построена през 1840 г. от богат гръцки търговец. Къщата е един от най-интересните възрожденски паметници - типичен представител на несебърската жилищна архитектура от късния период на българското Възраждане. Тя е двуетажна. Приземният етаж е каменен, висок с двукрила врата. Горният жилищен етаж е еркерен и обшит с дъски. Той е с високи и много на брой прозорци с изглед към морето. Петте стаи на етажа са разположени около салон с дърворезбован таван, в средата украсен с звездообразна розета.Музейната експозиция е представена във всички стаи, като предлага богата палитра от експонати, които те пренасят през историята, етнографията и археологията на отминалите времена в Несебър.
Археологически музей „Старинен Несебър“
Археологическият музей в Несебър е създаден през 1956 г. и първата му експозиция е била уредена в църквата „Св. Йоан Кръстител”. В новата си сграда, строена специално за музей по проект на арх. Христо Коев, се премества през 1994 г. Тук е уредена експозицията „Несебър през вековете”, в която са представени многобройни паметници на културата, илюстриращи историята на античната Месамбрия и средновековния Несебър. Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири зали – първа зала „Месамбрия и траките“, втора зала „Антична Месамбрия“, трета зала „Месемврия в пределите на Рим, Византия и България“ и Иконна зала. Достойно място във фоайето заема Дипломата, удостоверяваща вписването на Стария Несебър в Списъка на паметниците на световното културно наследство. Това става на 9 декември 1983 г. на VII сесия на Комитета за световно наследство, проведена в гр. Флоренция, Италия.
Църквата „Св. Успение Богородично“
Църквата „Св. Успение Богородично“ е единствената останала действаща църква в Несебър. Построена е през 1873 г. върху руините на две по-стари църкви посветени на Божията майка. Изградена е от иззидан камък, като за построяването на църквата са били употребени вторично материали от разрушената през 1855 г. църква „Христос Акрополит“, от пропилеите на базиликата „Св.София“, от крепостните стени и много други архитектурни мраморни елементи, мраморни плочи с надписи и релефи. Осветена е на 21.05.1894 г. Тя е най-голямата и най-добре запазената трикорабна базилика в града с купол и късна иконография. Камбанарията й се извисява високо над останалите сгради в Стария Несебър. Храмът пази чудотворна икона на „Богородица Мегарска“, която всяка година на 15 август (когато е и празникът на града) се изнася за поклонение с литийно шествие из улиците на Старинен Несебър. Тук много туристи и гости на града сключват църковен брак.
Базиликата „Св.София“
Построяването на базиликата „Св.София“ или т.нар. „Стара Митрополия“ датира от края на V и началото на IV век. Два са строителните периода, като сегашния си вид тя е придобила в началото на IX век. Разположена е на предполагаемия стар център на града (античната Агора), където се е извисявал храма на Аполон.Базиликата е била част от комплекс – резиденция на несебърския митрополит. Тя е трикорабна базилика, с една полукръгла апсида, която отвън е тристенна, с нартекс (предверие) и атриум (вътрешен двор). Дължината й е 25,50 метра. Страничните кораби са отделени от централния чрез градени от камък правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки. Над тях стъпва втора аркада. На източната стена над апсидата са разположени три аркирани прозореца.
Базиликата е имала двускатен покрив, който не е запазен. В апсидата почти в цялост е съхранен синтронът. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и стенописана. Целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. В базиликата е запазена част от гробница – кенотаф (символично погребение) на дъщерята на византийския император Андроник III Палеолог – Матаиса Кантакузина Палеологина. Днес надгробната плоча може да се види в Археологическия музей.
Църквата „Св.Стефан“
Църквата “Св. Стефан” или т.н. “Нова Митрополия“ е изградена в периода ХІ-ХІІІ век. В ХVІ век тя е удължена на запад, а в ХVІІІ век е добавен притворът. По план църквата представлява трикорабна базилика. Средният кораб се извисява над страничните и е увенчан от изток и запад с овални фронтони. Църквата е построена от каменни блокове и тухли. При строителството й са преупотребени множество архитектурни елементи - корнизи, капители, релефи от разрушени по – рано християнски сгради. Първоначално църквата е носила името на Богородица. Затова и тематично стенописите са свързани с живота на Божията майка.Датата на изписването на църквата е отбелязана в ктиторски надпис, разположен над южната врата на наоса - 1599 година.
Изобразени са над 1000 фигури в 258 композиции. Сцените от чудесата на Христос са дадени в цяла поредица според евангелските легенди. Особеностите на стила на изобразяване позволяват да се разграничи ръката на трима майстори: двама са работили в източната част на наоса, а трети - в западната. В началото на ХVІІІ век на източната стена на притвора е нарисувана сцената “Страшния съд” в традиционна за времето си иконография. В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостас от края на ХVІ в. и резбован архиерейски трон и амвон от края на ХVІІІ век. Благодарение на съхранения си архитектурен облик, иконостаса и преди всичко на високохудожествените си стенописи, църквата “Св. Стефан” се явява един от най-значителните паметници на българското културно наследство.
Църквата „Св. Йоан Кръстител“
Църквата “Св. Йоан Кръстител” е построена през Х век. Градена е от ломен камък и хоросан и е с размери 14 на 10 метра. Около прозорците и над вратата се забелязват наченки от украсни елементи, работени от тухли. Църквата е типичен представител на прехода от скъсената базилика към кръстокуполната църква. Над центъра – на вписан кръг, се извисява цилиндричен барабан, завършващ с полусферичен купол. На изток завършва с три полукръгли апсиди. Църквата е без притвор. Западната, северната и южната фасада са насочени с по една висока сляпа арка. Църквата е измазана и стенописана. От изображенията са запазени ктиторски портрет (ХІV в.), разположен на южната стена, както и сцена с образа на Св. Марина (ХVІІ в.), разположена върху югозападната колона.
През 2013 г., във връзка с изпълнявания проект за реставрация на църквата, бяха проведени спасителни археологически проучвания. В резултат на тях бе установено, че кръстокуполната църква е построена върху основите на късноантична трикорабна базилика. В първоначалният си план базиликата е имала една апсида, полукръгла отвън и отвътре. Впоследствие към южния и вероятно към северния кораб са долепени две малки полукръгли апсиди. Според плана си и материалите от проучванията базиликата може да се датира в VI век.
Църквата „Христос Пантократор“
Църквата “Христос Пантократор” (Вседържател) е построена през ХІІІ-ХІV век и е една от най-забележителните и най-добре запазени средновековни църкви в Несебър, типичен представител на живописния стил в църковната архитектура. Тя е правоъгълна по план, с размери 16 на 6,90 м, с два входа – на запад и на юг. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън. Храмът има подчертано издължени пропорции. В средата на наоса са се издигали четири стройни колони (сега разрушени), носещи купол. Над притвора се издига квадратна кула – звънарница. Изкачването става откъм юг по тясна каменна стълба, вградена в стената между наоса и притвора. По цялата дължина на фасадата преминава пояс от високи, двойно вдлъбнати арки. Над тях в три реда се вие характерната украса от панички и четирилистници. Над напсидите на източната част на фасадата преминава фриз от свастики, изпълнен с тухли - символ на соларния култ. Богато украсеният барабан на купола е снабден с 8 арковидни прозореца. Светлината прониква и през останалите подобни прозорци на южната и на северната фасада. Притворът е малък, с вградена под пода средновековна гробница. По вътрешността на стените са запазени само следи от оригиналните стенописи, покривали ги някога.
Старият Несебър не е просто град – той е жива история, вплетена в камъка, морето и тишината на вечността. Разхождайки се из неговите тесни улички, човек неусетно прекрачва хилядолетия, усеща пулса на миналото и разбира, че тук времето не отминава – то просто живее.
Източник: Община Несебър