10-те най-често задавани въпроса за паркета

Изборът на подходящ паркет не винаги е толкова проста задача. На пазара се предлага паркет, изработен от различни видове дървесина, с различни дебелини и класове, така че често възниква колебание - кой да изберете? Какъв е най-добрият начин за монтаж и как да запазим паркета, за да издържи десетилетия без никакви проблеми?

Тези и подобни въпроси често пристигат в платформата Daibau от читатели, които планират да ремонтират или оборудват ново пространство. Ето защо решихме да отделим 10-те най-често задавани въпроса за паркета и помолихме опитни майстори да им отговорят, за да можете да направите възможно най-добрия избор.

1. Дали да изберете масивен паркет или готов паркет

Отговорът на този въпрос ще зависи най-вече от това дали паркетът се полага върху подово отопление. Въпреки общоприетото схващане, че паркетът не може да се полага върху подово отопление, за някои видове това е възможно.

И така, готовите, т.е. многослойните паркети имат по-малка дебелина. Те се състоят от два или три слоя, които са поставени под ъгъл от 90 градуса. Здравината във всички посоки се осигурява от залепването на слоевете, което е такова че влакната на следващия слой да са разположени напречно.

Въпреки че на пръв поглед изглеждат еднакви, напречното сечение на готовия и масивния паркет е напълно различно. При многослойния паркет горният слой е от твърда дървесина, както и при масивния паркет, например дъб, ясен, клен, но долните слоеве са от по-мека дървесина, например мека дървесина като бор и смърч, или HDF плочи.

Поради високата топлопроводимост, причинена от малката му дебелина, двуслойният паркет е отличен избор за подово отопление!

Двуслойният паркет е най-добрият избор при подово отопление, защото има дебелина от 9 до 13 милиметра, а трислойният паркет е малко по-дебел - около 15 mm. Това е паркет, който вече е обработен и е готов за монтаж. Най-често се реди със система „клик“, подобно на плаващ под, подобно на ламинат, което означава по-бърза и по-чиста работа. Вярвате или не, готовият паркет има по-голяма стабилност на размерите и устойчивост на влага от масивния паркет. Той се разширява и свива по-малко при промяна на влажността на въздуха и температурата в помещението.

Двуслойният паркет има и друго предимство - поради по-малката си дебелина, разликата е по-малка, когато паркетът се комбинира с други подови настилки. Освен това е и с по-ниска цена. Готов паркет с дебелина 14 mm струва между 25 и 37 лева/m².

Многослойният паркет, обаче, има и определени недостатъци в сравнение с масивния паркет. Той не може да се ремонтират толкова пъти, което означава по-кратък живот. А именно, колко пъти може да се цикли паркетът зависи пряко от дебелината му, така че е ясно защо се предпочита масивният паркет. Просто казано, масивният паркет е по-добър избор.

Той се състои от масивна дървесина, устойчиви, твърди видове като дъб или бук. За разлика от готовия паркет, той има само един слой и е по-дебел - около 21 mm. Цялото му сечение се състои от качествен вид дървесина. Масивният паркет осигурява отлична звуко- и топлоизолация и няма възможност за разслояване, както е при готовия паркет. Този паркет, обаче, ще се деформира по-бързо под въздействието на влага.

Ако планирате да инсталирате подово отопление, масивният паркет в никакъв случай не се използва и тогава готовият паркет е единственото решение. Ако обаче е инсталирана друга отоплителна система и търсите дългосрочно, по-качествено решение, масивният паркет е по-доброто решение за вас.

2. Струва ли си цикленето на паркета

Цикленето на паркета или обновяването на паркета се възвръща в повечето случаи. По този начин се удължава експлоатационният живот на паркета и се възстановява старият му блясък.

Докато готовият паркет обикновено може да се ремонтира само веднъж, масивният паркет може да се цикли няколко пъти. За това се използва машина за циклене, с която се премахва повърхностния слой на паркета с дебелина около 2 mm, а с него и драскотини и други повърхностни повреди, петна, съществуващ лак. Цикленето обикновено се извършва три пъти, първо с по-груба шкурка, а след това с по-фина. По този начин повърхността се подготвя за нанасяне на лак или масло.

Ако дори след циклене все още се виждат повреди по повърхността на паркета, се започва китване на паркета, т.е. фугиране. По този начин се запълват малките дупки в паркета и фугата между паркетините, която трябва да е по-малка от 2,5 mm. След това повърхността се цикли отново с финозърнеста шкурка. Накрая се извършва лакиране на паркета или омасляването му, в зависимост от вашите желания.

Процесът на възстановяване винаги си заслужава, освен ако паркетните дъски не са се отлепили и разхлабили в по-голямата част от апартамента. Тогава ремонтът няма смисъл. Също така, ако е имало голямо наводнение в апартамента, като например изливане на вода от тръба, паркетините ; ще се повдигнат, защото дървесината се разширява при контакт с влагата и ремонтът няма да реши проблема.

Ако в паркета се появи най-големият дървесен вредител - дървояд, и тогава ремонтът е безполезен. Също така, ако паркетът вече е циклен няколко пъти и е станал възможно най-тънък, последващо циклене не е възможно.

Като говорим за обновяване на паркет:

3. Лак за паркет или масло за паркет

Що се отнася до защитата на паркет, на пазара се предлагат две опции - лак за паркет и масло за паркет.

Лакирането на паркет е по-често срещан избор от омасляването. Извършва се в два слоя, като върху повърхността на паркета се образува прозрачен, защитен филм, който го предпазва от драскотини, вода, петна и прах. Лакът за паркет има многобройни предимства в сравнение с паркетното масло: прави се веднъж на всеки 10 години, докато омасляването се прави веднъж на всеки три години; лакирането е по-просто и бързо решение; паркетната повърхност има по-добра водоустойчивост и по-лесно се почиства. Също така, лакирането е по-добър избор за помещения с интензивно използване.

Мнозина обаче критикуват лакирания паркет за неговия „пластифициран“, изкуствен вид, защото текстурата на дървото се променя. От естетическа гледна точка, по-добрият избор е паркетното масло. За разлика от лака, който остава върху повърхността на паркета, маслото прониква в структурата му. Маслото се нанася, докато паркетът се „насити“, т.е. докато спре да абсорбира маслото. Твърдите дървесни видове като дъб ще абсорбират маслото по-бавно, докато меките иглолистни дървета ще абсорбират маслото по-бързо.

Въпреки че изглежда по-естествено, омасленият паркет не е толкова устойчив на физически повреди и износване, колкото лакирания паркет. Следователно, лакът за паркет е по-добро решение. Ако видът на лакирания паркет ви притеснява, можете да изберете такъв на водна основа с матово покритие.

За циклене, китване и лакиране на паркета в два слоя, паркетните майстори ще ви таксуват около 65 лева/m².

4. Коя дървесина е най-подходяща за паркет

Днес на пазара можете да намерите паркет, изработен от различни видове дървесина. Дървесината, от която е направен паркетът, ще повлияе значително на неговите характеристики.

Най-добрият избор е дъбовият паркет, особено за помещения с по-интензивно използване. Дъбовият паркет е изключително устойчив на износване и механични повреди, издръжлив е и същевременно има естествен вид.

Дъбът винаги е сигурен избор за паркет.

Буковият паркет е често срещан избор у нас. Въпреки че буковият паркет е изключително издръжлив и траен, той е малко по-малко естетичен, защото има неравномерна структура, особено ако не е първокласен. Освен това, чеповете по дървото може да бъдат силно изразени. Този паркет има друг основен недостатък в сравнение с дъбовия - той "работи" при промени във влажността и температурата, т.е. има по-малка размерна стабилност.

Ясеновият паркет също е популярен. Той може да се сравни по твърдост и издръжливост, но мнозина "критикуват" естетиката му. Ясеновият паркет има по-светъл нюанс, ясно изразени чепове и подчертана структура. Той е добър избор за рустикален интериор.

Яворовият паркет също е интересен за мнозина. Има висока плътност, а следователно и здравина, и е отличен избор за помещения с по-висока честота на използване. Той е един от най-леките паркети - има светлокафяв цвят и зърнеста структура и наподобява бял дъб. Този паркет, обаче, има два важни недостатъка. Поради високата си твърдост трудно се цикли и може да избледнее под въздействието на слънчева светлина, така че не се препоръчва в домове без щори. При подновяване на яворов паркет е необходимо да се използват покрития с по-силна UV защита.

Много хора харесват и черешовия паркет, заради интересния му червеникаво-кафяв цвят. Този паркет, обаче, е по-чувствителен от споменатите по-горе. Задължително е използването на защита за краката за обемисти мебели.

През последните години бамбуковият паркет също стана изключително популярен.

5. Паркетът по-добър избор ли е от ламината

Вечната дилема. Паркетът със сигурност е по-траен избор, той носи топлина и естественост, които ламинатът не може. Той е по-здрав, по-издръжлив и може да се ремонтира, което не е така при ламината. Ламинатът, обаче, е по-достъпен избор - за поставяне на ламиниран паркет по системата "клик", заедно с материалите, ще трябва да похарчите между 13 и 24 лева/m². Също така, ламинираният паркет е по-добър избор от гледна точка на подовото отопление.

6. Какво означават класовете на паркета

Класовете на паркета се отнасят до естетическите характеристики на това подово покритие. Паркетът, принадлежащ към екстра класа, има еднороден външен вид и няма големи разлики в цвета си. Чеповете трябва да са с цвета на дървесината и може да бъдат с размер до 10 mm. Този вид паркет е най-скъпият. Стандартният клас паркет се отнася до паркет с по-светли чепове, с фронтални пукнатини с максимална ширина до 1 mm. Той има по-неравномерен цвят. Рустикалният клас има по-големи чепове и вариации на текстурата, по-естествен вид от останалите. Тъй като рустикалният паркет подчертава естествените характеристики на дървесината, той ще се впише най-добре в рустикални интериори.

Най-евтин е нестандартният клас паркет, който има неравномерен цвят и няма подчертани специфики.

7. Какъв е най-добрият начин за поддръжка на паркета

Правилната поддръжка удължава живота на паркета и гарантира, че външният му вид ще остане непроменен през годините, дори десетилетия. Въпреки че паркетът е изключително издръжливо подово покритие, повърхността му не е неразрушима. В същото време не бива да забравяме, че паркетът е чувствителен към въздействието на вода и влага.

Паркетът трябва да се почиства с прахосмукачка редовно, поне два пъти седмично, като можете да използвате приставка с мека четка. По този начин ще премахнете абразивни частици от повърхността на паркета, прах, мръсотия и косми. След почистване с прахосмукачка, паркетът трябва да се избърше с влажна, добре отцедена кърпа. За почистване на паркета е най-добре да се използват специални средства.

Тъй като паркетът е чувствителен към вода, ако върху повърхността му се разлее течност, тя трябва да се избърше незабавно.

Можете да предотвратите повреда на паркетната повърхност по няколко начина. Избягвайте ходене с обувки, които носите навън, защото пясък и други абразивни частици се внасят по подметките. По-специално, избягвайте ходене по пода с обувки с високи токчета. Поставете защитни подложки под краката на мебелите, особено на обемистите, както и под работните столове с колелца.

Добър начин да предотвратите навлизането на абразивни частици, които действат като шкурка върху паркета, е да поставите постелка пред входната врата.

8. Как може да се реди паркет

Има няколко техники за поставяне на паркет, за да се получи желаният визуален ефект. Доста разпространен е класическият начин на редене, т.е. корабен под, когато дъските се подреждат успоредно. По този начин се получава линейният вид на пода, който визуално изглежда по-голям, отколкото е. Рибената кост също е по-популярен начин за редене на паркет, въпреки че този вид монтаж на паркет е много по-скъп. В този случай паркетините се редят диагонално, под ъгъл от 45 градуса, в редуващи се редове. Паркетът, положен по модела „рибена кост“, има по-голяма стабилност на размерите.

„Шеврон“ (френска сричка) наподобява рибена кост, защото паркетните дъски също се полагат диагонално на 45 или 60 градуса, но паркетините се засичат за окрайчване. По този начин се получава прецизна V-образна форма. Техниката „шеврон“ е и по-скъпа, поради по-високия разход на материал. Популярна е и мозайката, при която дъските на паркета са подредени в квадратна форма.

9. Как да се справим с дървояда в паркета

Дървоядът е най-големият вредител, който напада дървени повърхности - паркет, дървени мебели и дори покриви.

Възрастните на това насекомо снасят яйцата си върху дървени елементи или под повърхността на дървесината. Излюпените ларви се хранят с дървесна маса и цикълът след това се повтаря. Дървоядът лесно се премества от една дървена повърхност на друга. Веднага щом забележите наличието на дървояди в паркета, е необходима незабавна реакция, защото този вредител ще „изяде“ вашия паркет. От паркета ще остане само повърхностният слой и лакът.

Дървоядът дава два ясни признака за присъствието си. Първият е звук, подобен на драскане. Ако след това не се направи нищо, следващият визуален признак е - ще видите купчинки дървесен прах на мястото, откъдето идва звукът. Ларвите на дървояда правят малки дупки в дървото и когато напуснат дървесината, оставят след себе си купчинки прах. Най-активният период на този вредител е от май до октомври.

Сигурно сте се питали откъде дървоядът е влязъл в дома ми? Дървоядът често обитава антикварни или дървени мебели втора употреба. Затова е важно да проверите мебелите старателно, преди да ги купите. Ако ги внесете в дома си, дървоядът ще се разпространи много бързо и ще нанесе много материални щети. Още нещо, което трябва да знаете - дървоядът напада дървесина с по-висок процент влага. Затова е необходимо редовно да поддържате паркета сух и да проветрявате помещенията, за да регулирате нивото на влажност във въздуха.

Ако сте внесли дървояд в дома си, най-ефективният начин за контролиране на проблема е химическа обработка от специалист.

10. Кои са най-често срещаните грешки при редене на паркет

Първата грешка, със сигурност, е неадекватно подготвената основа. Ако има неравности по основата, паркетните ламели скоро ще се разхлабят и разделят, а паркетът ще започне да скърца и да се напуква. Затова, преди да положите паркета, е необходимо да се уверите, че повърхността е идеално равна и, ако е необходимо, да я изравните. Също така, основата трябва да бъде старателно почистена, за да може лепилото да прихване възможно най-добре.

Добре известно е, че влагата и паркетът не вървят ръка за ръка. Затова е важно основата да няма проблем с влагата.

Паркетът трябва да се „адаптира“ към микроклимата. Питате се заради какво? Защото температурата и влажността на въздуха, със сигурност, не са еднакви на мястото на монтаж и съхранение.

Ето защо, както и при ламината, се препоръчва паркетът да „отлежи“ минимум 48 часа в помещението, където ще бъде монтиран. Опаковките с паркета трябва да бъдат разопаковани, за да се адаптират всички паркетини към условията в помещението.

И не забравяйте, че колкото и качествен и скъп да е паркетът, той няма да издържи дълго, ако не е професионално положен. Ето защо е необходимо да наемете опитни специалисти по редене на паркет за монтажа на това подово покритие.