Свищов - история и красота край живописния Дунав

Исторически парк „Калето“

В централната част на Свищов, на върха, който се извисява над градското пристанище, са разположени останките на средновековната крепост „Калето”. Разкопани са частично през 1961 г. През 2019 г. разкопките са подновени от проф. Николай Овчаров и д-р Марин Маринов. Проучените там пластове съдържат монети и фрагменти от керамични съдове, гюлета и други артефакти, датирани от Късното средновековие и/или от времето на Османската империя.

През 2023 година цялата местност е реновирана и превърната в Исторически парк „Калето“, в който се намират крепостта, интерактивен център с музей, амфитеатър, най-стария православен храм на Свищов, платформа за панорамна гледка към града и река Дунав и пр.

Стопанска академия

Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ е висшето търговско учебно заведение в Свищов и е един от символите му. Създава се с даренията на Димитър Ценов на стойност 5 млн. златни лева. Дарението е второто по големина за българското образование, след това на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Идейният проект на сградата на ректората е дело на един от най-изтъкнатите български архитекти Иван Васильов.

Манастир „Покров Богородичен“

Манастирът се намира на 3 км. югоизточно от Свищов. Разположен е сред живописната гориста местност „Манастирски трап“. Предполага се, че е построен върху древно тракийско светилище от виден грък през ХIV век. Възникването на обителта се свързва и с извора, намиращ се пред манастирските порти, чиято вода е смятана за лечебна от местното население.

През османското робство Свищовският манастир е бил многократно разрушаван и след това наново изграждан. Тук са намирали убежище борците за национална свобода Г. С. Раковски, Васил Левски и други. По време на Освободителната война манастирът е използван за лазарет. В него е работил известният хирург Н. И. Пирогов.

Сега съществуващият храм „Успение Богородично“ е построен от поборника Тодор Пантелеев през 1904 годна. Храмът е прочут из цялата страната с чудотворната икона на Света Богородица, която притежава силата да помага на вярващите при безплодие и тежки очни болести.

В архитектурно отношение манастирът представлява комплекс от съборна черква, две нови жилищни сгради и стопанска постройка.

Търговска гимназия

Сградата е създадена в резултат на дарените от Димитър Хадживасилев 240 хил. златни лева за построяване на гимназия в Свищов. На 6 септември 1883 година, по предложение на министъра на народното просвещение, княз Александър I подписва указ за създаване на държавно търговско училище в Свищов. През 1891 година се обявява конкурс за изработване на архитектурен план за новото училище, спечелен от известния архитект Петър Паул Бранг. Основният камък на сградата е положен на 1 септември 1892 година. Строежът е завършен през 1895 година.

Изградената сграда на Търговската гимназия е изключително модерна и красива. Доминиращ акцент във външния й изглед е нейният бароков купол с фигурата на устремения Хермес. Фасадата е богато украсена от орнаменти, колони и арки. Гимназията впечатлява и с неповторим интериор, дело на австрийски художници. В нея заработва първото парно отопление на Балканския полуостров. Държавна търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“ е не само архитектурен символ на Свищов, но и достойно олицетворение на качественото образование у нас.

Първото читалище 

Рождената дата на първото читалище у нас е 30 януари 1856 година. Мястото, където се учредява, е домът на Димитър Начович в Свищов. Години по-късно, след направения дарителски акт на Кирил Д. Аврамов (22 март 1904 г.), става възможно построяването на читалищната сграда.

Но дарените 200 хил. златни лева се оказват недостатъчни, за да се реализира внушителният проект на известния архитект Петър Паул Бранг, и читалищните настоятели възлагат изготвянето на нов архитектурен план на едни от най-известните по това време български архитекти - Георги Фингов и Киро Маричков. Двамата са автори на някои от най-красивите сгради на София, а с проекта на читалището в стил „сецесион“ оставят трайна следа и в архитектурния облик на Свищов. На 20 май 1906 година строителството се възлага на предприемача Васил Гюдеров от Свищов.

Сградата е завършена през 1908 година и на 14 септември е открита официално. Изградената преди повече от столетие стилна и романтична сграда на Първото българско читалище е сред архитектурните забележителности на Свищов и е символ на духовното израстване на българите.

Къща музей „Алеко Константинов“

Къща музей „Алеко Константинов“ е в списъка със 100-те национални туристически обекта на България. Родният дом на Алеко Константинов е построен от баща му Иваница Хаджиконстантинов през 1861 година. Сградата е образец на богатите частни домове по това време - разгъната на два етажа, просторна, с широк двор и впечатляваща гледка към река Дунав. По време на Руско-турската война император Александър II отсяда в Алековия дом. След Освобождението в къщата се помещава канцеларията на първата губерния у нас - Свищовската. В нея Алеко е писар заедно с Иван Вазов. Още приживе писателят подарява къщата на общинската управа за културни цели.

През 1926 г. тя е превърната в музей, а от 1979 г. - в мемориален музей. Интериорът пресъздава подредбата на богата търговска къща от втората половина на XIX в. Оригиналната виенска мебел и предметите на бита от онова време неусетно пренасят посетителя на музея в атмосферата на предосвобожденската епоха. Чрез снимки, книги, писма и лични вещи са показани човешките, творческите и обществените стремления на Щастливеца. Тук се пази сърцето му, което спира да бие на 11 май 1897 г., след като Алеко е убит по погрешка.

Римски военен лагер и късноантичен град Нове

Нове се намира на 3 км. източно от Свищов в посока Русе. Системното археологическо проучване на обекта започва през 1960 г.

Нове е основан на брега на река Дунав като военен лагер на VІІІ Августовски легион около 45 г. сл. Хр., а след IV в. се настанява I Италийски легион. Лагерът се състоял от наблюдателни кули и крепости. Постепенно древният град променял облика си. Най-впечатляващата сграда е „Принципията” или щабът на легиона. На това място са намерени много статуи и монетно съкровище. Интересна е военната болница (валетудинариумът), както и легионната баня, където са открити останки от подово и стенно отопление. През V-VІ в.  крепостта постепенно се преобразява в град.

От 2010 г. Нове е обявен за археологически резерват. Проучванията продължават.

Храм „Св. Троица“

Сградата се счита за един от образците на църковната архитектура от Късното Възраждане. На 4 април 1865 година е положен основният камък на Съборната църква в Свищов. Строителството е възложено на най-известния по това време майстор - Никола Фичев (Колю Фичето). Строежът продължава 30 месеца. Храмът се освещава на 15 октомври 1867 г. Поради недостиг на средства, камбанарията е довършена от майстор Генчо Новаков почти 20 години по-късно. Шестте камбани са дар от руския император Александър II.

 Храмът впечатлява с внушителните си размери и форми. Особен интерес представляват двете въртящи се колони на входа му. Силно въздействащ е и иконостасът. Той е дело на майстор Антон Пешов. Иконите са нарисувани от видния свищовец Николай Павлович - бележит художник.  Северно от храма е гробът на проф. Георги Атанасович - изтъкнат учен и първи министър на народното просвещение, роден в Свищов през 1821 г. По време на земетресението от 1977 г. храмът претърпява тежки разрушения. Възстановяването му продължава няколко десетилетия. Днес сградата е сред най-ярките архитектурни символи на Свищов и е паметник на културата от национално значение.

Градският часовник

За историята на часовниковата кула се съди по двете каменни плочи с арабски надписи, вградени в строежа. Изградена е около средата на XVIII век, а след това през 1859 г. е била възстановена от майстор Богдан. За него се предполага, че е бил известен майстор каменоделец - градил е каменни къщи, чешми и надгробни кръстове. Кулата е висока 23,50м. Изградена е от дребен обработен камък. 

По четирите ъгъла е декорирана с камък от бял варовик. На върха е двукатна дървена надстройка с часовника и куличката над него. Часовниковият механизъм е бил доставен от Виена от видния свищовец Янчо Станчов. По време на голямото земетресение през 1977 г. часовниковата кула е засегната значително. Извършени са укрепителни дейности, за да се запази и да продължи да съществува до днес. Градският часовник е един от символите на Свищов, на неговия многовековен стопански и културен кипеж.

Свищов е разположен сред хълмистите възвишения на дунавския бряг, там където реката е най-вдадена навътре в територията на страната. Градът има древно начало и култура. За богатото му историческо минало свидетелстват паметници от римската епоха, Средновековието, Възраждането и др. Природата тук е изваяла красивите острови Вардим и Персина, на които виреят редки растителни видове и се обитават от защитени представители на животинския свят.

Той е град на просветители и дарители. В него се раждат, живеят и творят плеяда от светли личности, сред които Алеко Константинов, проф. Иван Шишманов, Цветан Радославов, Филип Сакелариевич, Димитър Начович, Емануил Васкидович, Григор Начович, Георги Атанасович, Никола Живков, Димитър Хадживасилев, Кирил Д. Аврамов, Димитър А. Ценов и много други.

Градът е на много първи събития. Тук е направено първото дарение за училищни нужди, първото светско училище, читалище, детска градина, първия многогласен хор и много др. Тук за първи път изгрява свободата и се завърта административната машина на гражданското управление в България.

Свищов ревниво пази спомена за славното минало и успехите надживели времето си. Днес гостите на крайдунавския град могат да посетят забележителностите му и да се потопят в епохата, за която те свидетелстват.