Община Брацигово: Сърцето на Родопите - Екология, История и Възрожденски Дух

Историческо Наследство и Априлската Епопея

Общински център е град Брацигово. Селището е основано през ХVІ век и съхранява свободолюбивия дух на българина. Като значима административна единица в Родопите се формира през ХVІІІ, ХІХ век с основно препитание на населението дюлгерство и розопроизводство. За първи път името на селото се споменава през далечната 1520 година в описите на „Румели Иджеман тефтери”, а през 1876 година вече е Брациговски въстанически пункт. Величавата епопея взема 143 свидни жертви начело с Васил Петлешков, но 1333-мата въстаници устояват 16 дни на турските орди и Брацигово става единствената непревземаема крепост в Четвърти революционен окръг.

Богатото и бурно историческо минало на града и региона, добре запазените исторически паметници (тракийски могили, старинни крепости, римски пътища и мостове), предмети от бита и революционната дейност, старинни къщи с автентична възрожденска архитектура и атмосфера са перфектна предпоставка за развитието на културния туризъм. Интересни обекти за посещения са - Историческият музей, музеят на Възрожденската архитектурна школа - комплекс „Попови къщи”, родната къща на Васил Петлешков - национален паметник на културата, етнографският музей - „Къневи къщи”, архитектурен ансамбъл Синджирли бунар, старото читалище „Тръндафил”, сградата на Народно читалище „Васил Петлешков - 1874”, парк „Априлци” и много други.

Многовековното развитие на Брацигово от каменно-медната епоха до наши дни е оставила на съвременния град богато наследство: Праисторически и антични селища; Крепостни стени и пътища; Тракийски надгробни могили; Средновековни селища и мостове; Архитектурни обекти и комплекси; Народни песни.

Екология, Природа и Туристически Потенциал

Неоценимо богатство за общината е и добре съхранената екологична среда, включваща шест защитени територии - местностите Атолука, Тъмъра, Винище, Корията, Грамадите и Бесапарски ридове. В тези местообитания живеят ценни животински видове, представители на птиците. Флората е представена от ендемити, включени в Червената книга на застрашените от изчезване видове за България, като например Стояново лютиче в землището на Равногор.

Разнообразният релеф благоприятства и развитието на други видове туризъм като планински пешеходен туризъм и маршрутно - познавателен туризъм през всички годишни времена. Част от община Брацигово с надморска височина над 1350 м., по-специално село Равногор, а района около него е обявен от НАСА за екологично най-чист на Балканския полуостров. Ако все още не сте убедени, заповядайте, за да се уверите сами!

Равногорските Тракийски Могили и Равногорското Съкровище

Най-голямата куполна тракийска гробница в България е открита случайно при разораването на картофен блок през ноември 1986 г. в местността „Чемериката” край с. Равногор. След това откритие, през август 1987 г. в района на селото започват археологически разкопки под ръководството на ст.н.с. Георги Китов (1943-2008 г.). Разкрити са 20 гробници, строени в периода ІV-ІІ в. пр.н.е. В една от могилите е намерено Равногорското съкровище, представляващо девет предмета, част от украса за конска амуниция:юзда, начелник и седем кръгли апликации.

На шестте от тях, групирани по двойки (използвани за набузници от двете страни на конската глава) са изобразени бюстове на богините Атина, Артемида и Нике. Богинята Атина е изобразена с шлем, щит и копие. На седмата апликация (поставяна на гърдите на коня) е изобразено крилато тракийско божество с венец на главата. Предметите са с висока художествена стойност, изработени от сребро и покрити с позлата.

Равногорското тракийско съкровище се съхранява в Регионален исторически музей - гр. Пазарджик, когато не е на обиколка по света (представяно е в Белгия, Германия, Франция, Швейцария, Норвегия, САЩ и Япония). Равногорското съкровище бе част от българските тракийски съкровища, които бяха представени в Лувъра по време на българските културни дни във Франция.

Архитектурни Паметници и Сгради

В основни линии архитектурните паметници в Брацигово са проучени, декларирани и обявени. В регистъра на МК те са над 90. От тези обекти родната къща на Васил Петлешков и къщата на Христо Гюлеметов - Бонбона са обекти от национално значение, както и парк „Априлци” е с временен статут на национален паметник на културата, а останалите са обекти от местно. Село Жребичко е обявено за групов архитектурен паметник на културата.

Към архитектурните паметници в града са и църквата „Св. Йоан Предтеча“ и Камбанарията, както и други възрожденски сгради. Църквата в Брацигово е започната през 1832 г. и завършена през 1833 г. Строена е от най-добрите брациговски майстори начело с първомайстор Атанас /Насе/ Христов - Гърнето. По вътрешните стени на църквата са вградени гърнета за акустика, от където произхожда и презимето на майстора на църквата. Най-високата камбанария на Балканите е построена от майстор Иван Драгов /1884-1886г./. 

Архитектурни паметници са също - Драгов, Дуков, Райчов, Превренския и Умишкия мост край Брацигово. В района има и 139 паметни плочи и 18 паметника.

Музейни Обекти, Съхраняващи Историята и Бита

Богатото историческо минало на селището е съхранено в следните музейни обекта, които функционират на територията на града:

Градски исторически музей

Градският исторически музей се намира на мястото на сградата на старата община. За целта тя е реставрирана и реконструирана. Експозицията е разположена на два етажа. В историческия музей са представени експонати, които свидетелстват за живота на древните обитатели на този край, оръдия на труда, предмети от бита, древни монети, статуетки, оръжия и други. Многобройни са изложените експонати свързани с революционните борби на местните жители - Априлско въстание, Септемврийско въстание, партизанско движение, Първа и Втора световни войни. Музейната експозиция съхранява единственото оригинално черешово топче, напомнящо за кървавата романтика от април 1876 г., и оригиналното знаме на въстаниците от април 1876.

Етнографски музей

Етнографската експозиция е подредена в Къневата къща, построена в края на 19 век и реставрирана през 1984 година. Сградата е братска къща със симетрично разположени помещения и с общ двор. В двора има чешма с хубава студена вода, която в миналото се е намирала на мегдана пред къщата и е била с обществено предназначение.

Експозицията запознава посетителите с традиционните поминъци и традиционния бит на населението на Брациговската селищна система. Започва с темата „Земеделие”, като първо е представено „Зърнопроизводството” с основните дейности оран, сеитба, жътва и вършитба. Следва лозарството, което в миналото е било силно развито в цялата селищна система, докато овощарството получава развитие през 30-те и 40-те години на века. Развито е било и тютюнопроизводството.

Специално място е отделено на розопроизводството. В миналото розата е заемала големи площи от обработваемата земя на Брацигово, Розово и Козарско. В експозицията розопроизводството е представено с възстановена розоварна с два казана и инвентар, свързан с розопроизводството. В експозицията е представено и грънчарството. В миналото то било силно развит занаят в Брацигово. Тук е имало 40 грънчарски работилници с 40 майстора и 15 чираци. Показани са и инвентар на кацарска работилница и кацарски изделия. Изложени са и изделия и инструменти, свързани с дърводелството. В музея е представено и „Кантарджииството” в Брацигово. Тук се произвеждали косери, ножици за стригане на вълна и други сечива, а потомците произвеждали кантари.

На втория етаж са представени домашните занаяти, включващи обработката на лен и вълна и тяхното изтъкаване на домашен стан. Представени са традиционни домашни тъкани и традиционни облекла от околните села и Брацигово. Изложени са и други тъкани и плетени изделия - на красивия чардак на къщата. В една стая е представена духовната култура на местното население, чрез традиционните празници и обичаи. Изложени са обредни пити и хлябове, има малък сандък, в който младоженката е държала новите си дрехи. Представени са обичаите Коледуване и Суровакане. Изложени са традиционни музикални инструменти. В три помещения е представена жилищна уредба на различни социални групи население от различни селища на Брациговската община.

Музей на Брациговската Възрожденска Строително-Архитектурна Школа

За музей на Брациговската строително-архитектурна школа неслучайно е подбрана една от най-интересните и монументални къщи: Поповата, строена през 1848 година от местни майстори. През периода на възраждането, заедно с другите изкуства, особено развитие получава архитектурата. По това време са съществували следните школи по българските земи, Одринската, Търновската, Велешката и Брациговската. Нейното начало е от Западна Македония в селищата около Костурско, които се славели с майстори строители, които били прочути в цялата Османска империя.

Занаятчиите в Брацигово се групирали в еснафски сдружения. Най-голям бил дюлгерския еснаф, който давал работа на повече от половината мъжко население в Брацигово. През 1840 година всички се обединили с един общ устав - РЕГУЛА. Начело на еснафа заставал първомайстора, а върховен орган било общото събрание - Лонджата. На Атанасов ден, когато бил празника на еснафа, годишното събрание избирало или преизбирало първомайстора. Според Регулата имало два вида майстори: „без тестир” (тестир - пояс препасан през кръста и рамото) и майстори „Тестерлии”, които били самостоятелни. Майсторското право се установявало от Еснафа със специално писмо. Дюлгерите по подобие на старите италиански майстори си създали и свой таен език (мещровски). С него си служели по време на работа и когато не желаели да бъдат разбрани от околните.

Важно място във Възрожденската архитектура заемат Култовите сгради. Брациговските майстори били прочути със своето майсторство и умения да обработват камък и да строят просторни църковни помещения. Те са най-търсените майстори от Рилския манастир до Одрин и от Стара планина до Родопите. Те разпространяват и усъвършенстват трикорабната псевдобазилика, която се развива като главна схема от средата на XIII век до Освобождението. Явление във Възрожденската архитектура е оригиналното решение на подпокривното пространство от брациговските майстори, където основен композиционен елемент е НАОСЪТ, неговата цел е олекотяване и заздравяване на конструкцията.

Дело на майсторите са църквите „Света Богородица“ в Пазарджик, „Света Марина“ в Пловдив, „Света Неделя“ в София. Двете църкви на майстор Никола Троянов - „Свети свети Петър и Павел” в Сопот и ”Свети Никола” в Карлово са едни от най-прекрасните възрожденски творби. Красива е и Брациговската църква „Свети Йоан Предтеча”. Нейната камбанария е най-високата камбанария на Балканския полуостров.

Останалите от Възрожденската епоха брациговски къщи са ярко доказателство за голямото умение и творческите възможности на едно поколение строители, които с трудолюбие, усет за хармония и красота, въпреки бедността са успели да придадат един характерен облик на своя дом. През периода 1830-1880 година брациговските майстори са построили множество жилищни сгради не само в Брацигово, а в Батак, Сливен, Асеновград, Сопот, Карлово, Казанлък, Пазарджик и старинен Пловдив.

В експозицията е отделено място на големия български самобитен майстор Никола Фичев, който е роден в Дряново. Стари майстори от Брацигово твърдят, че той е идвал тук като калфа и дори е щял да става зет на известен брациговски майстор. За това, че Фичев е учил занаят при наши майстори говорят редица доказателства на инженери и архитекти, изследвали неговото творчество. При строежа на прочутия Ловешки мост на река Осъм Никола Фичев със специално писмо изискал да му бъдат изпратени добри майстори от Брацигово, които взели участие в строителството.

Много са и обществените сгради дело на нашите възрожденски майстори. Те са инициаторите за разкриване на първото светско училище и построяване на специална сграда през 1848 година. От тях са построени училище „Отец Паисий” и магазини в Карлово, два приюта в Радилово и Перущица, Старото конашко помещение в София (сега етнографски музей), старото читалище в Брацигово и много други сгради. Разнообразна е строителната дейност на нашите майстори - пътища, мостове, воденици, чешми.

Интересен е и макетът на мост на река Струма при село Кресна, строен през 1864 година от майстор Иван Боянов - за строежа, на който майстора бил богато възнаграден от султана с мундир със златни еполети, златна гравирана сабя и със специален диплом, с който брациговският майстор е признат за архитект. Строителните традиции се предават и след освобождението. Интересна е църквата „Свети Георги” в Панагюрище. Много са обектите у нас и в чужбина, при изграждането на които са взели участие като специалисти и работници - брациговци.

В музея има примерна работна стая на майстора. Предполага се, че старите майстори са изразявали своята бъдеща творба във вид на восъчен макет, тъй като са били неуки и не са знаели да чертаят. Всичко е предварително обмислено. Майсторът е изграждал в представите си един завършен облик, преминал през сърцето и душата му. Сигурно това е разковничето на онази магия, която и днес ни държи в плен и ни кара да се прекланяме пред това самобитно изкуство, което с цената на времето става по-скъпо, защото е родно и много българско. В експозицията се проследява и развитието на практическите училища в Брацигово до откриването на Техникума по строителство и архитектура.

Мемориален парк „Априлци”

Мемориален парк „Априлци” е обект от изключително значение за устройството на териториалната и пространствена структура на град Брацигово. Съществувал като гробище в края на XIX и началото на XX век, след разрастване на града и с оглед на факта, че през бунтовната 1876 година на това място е издигната кладата на Васил Петлешков, е взето решение да се обособи като парково пространство след цялостна обработка. До 1976 година теренът функционира като градска градина с експонат паметника на Брациговския апостол Петлешков, дело на скулптура Мина Иванов.

В чест на 100-годишнината от Априлската епопея е предприето цялостно реконструиране на обекта. Изградени са мемориална алея с бюстове на водачите на въстанието в Брациговски въстанически пункт, стена на славата и паметник на жертвената клада, сътворени по проект на скулптура Благо Илиев.

Архитектурен Ансамбъл „Синджирли Бунар”

„Синджирли бунар” е архитектурен ансамбъл, в средата на който се намира кладенец, запазен в автентичен вид от 1813 година. Той е обявен за архитектурен паметник на културата от местно значение и е изложен на мястото, където на 21 април 1876 година Васил Петлешков, ръководител на Априлското въстание, прочита Кървавото писмо и Възванието и обявява Априлското въстание.

Читалище „Васил Петлешков 1874“

Уникалната сграда - шедьовър, е построена през 1956 година, като подарък за заслугите на града ни и в памет на стотиците жертви, паднали във войните и революционните борби през различните епохи. Читалището разполага с голяма театрална зала с 404 места с уникална акустика, дължаща се на вградени в стените глинени гърнета, камерна зала със 150 места, репетиционни, гримьорни, библиотека с три отдела - детски, справочен и художествен.

Архитектурен Резерват - Село Жребичко

Село Жребичко е живописно разположено високо на един от първите, мощно извисяващи се над Тракия родопски ридове на 700 метра надморска височина. През 2000 година е обявено за архитектурен резерват. Жребичко е уникално място, съхранило не само облика си, но по-важно духа си. В околностите на селото има множество туристически пътеки, разположени в девствени гори, мегалити, тракийски светилища и спиращи дъха гледки. Най-близката до Жребичко атракция е връх „Св. Илия“. Освен с вековния си параклис, той привлича с невероятния стоманен кръст и стартовата делтапланерова площадка. През 2023 година Община Брацигово изгради площадка за наблюдение в м. Радиковица, където се открива страхотна панорамна гледка към язовир „Антон Иванов“.

Брацигово - живият спомен на България

Останалите от Възрожденската епоха брациговски къщи са ярко доказателство за голямото умение и творческите възможности на едно поколение строители, които с трудолюбие, усет за хармония и красота, въпреки бедността, са съумели да придадат един характерен облик на своя дом.

Сигурно това е разковничето на онази магия, която и днес ни държи в плен и ни кара да се прекланяме пред това самобитно изкуство, което с цената на времето става по-скъпо, защото е родно и много българско.

Брацигово е сърцето на Родопите, място, където историята, природата и духът на Възраждането живеят заедно, за да напомнят на всеки посетител колко дълбоки и красиви са българските корени.