Природните чудеса и историческите забележителности на община Мездра

Паметникът на Дядо Йоцо

С навлизането на територията на община Мездра, при внимателно вглеждане високо над левия бряг на реката се вижда паметникът на Вазовия герой Йоцо от разказа "Дядо Йоцо гледа", който се намира в Туристически комплекс „Дядо Йоцо”, близо до с. Очин дол. Той се издига в художествено озеленена зона на комплекса, като естествената височина му служи за природен постамент. Висок е 5 м. Представлява изправена фигура на възрастен мъж, облечен с народна носия, вперил поглед надолу към Искърското дефиле, където минава жп линията „София-Варна” и приветства (махайки със смачкания в лявата си ръка калпак) живота в „нова България”. Скулптурата е дело на врачанския творец Георги Тишков и неговата ученичка Моника Игаренска.

Туристическият комплекс е приятно място за отдих, където може да се пие кафе и да се хапне в едноименната механа. В комплекса всяка година се провежда заключителният етап на националния литературен конкурс „Дядо Йоцо гледа“ и фолклорният събор „Де е българското“.

Скалното образувание „Ритлите“

Нашият маршрут продължава към село Люти брод, където ви очакват природната забележителност „Ритлите” и местността Рашов дол. „Ритлите” са красиви скални образувания, разположени по двата бряга на река Искър, край село Люти брод. Тези чудновати варовикови скали сякаш допълват живописната картина на Искърския пролом. Част от тях са подредени успоредно една на друга. Те се извисяват до 80 метра над нивото на река Искър. Внушителни са и размерите им - дължина от 200 до 400 метра, а дебелината на скалната маса на места достига до 7 метра. Пространството между чудноватите скали е обрасло с буйна растителност. Предполагаемата възраст на „Ритлите” е 120 милиона години. Тогава на това планинско място е имало море. Интересен е и фактът, че в Античността тези земи са били обитавани от римляните, които използвали скалите за естествени укрепления. Действително при направени археологически разкопки на това място, са открити римски руини и по-късни църкви и основи на сгради от времето на ранното Средновековие, което е доказателство че край реката е съществувало селище - епископски център, според преданията с название Коритенград.

Праисторическо, антично и средновековно селище Коритенград

Антична и средновековна крепост „Ритлите“/„Коритенград” се намира на 0.57 км северозападно по права линия от центъра на село Лютиброд. Между отвесно изправените скали на природния феномен „Ритлите“ и днес все още стоят основите на античните и средновековни жилища. На това място е бил разположен цял град, който е използвал за своя защита непристъпните скални образования. Достъпът до този „град“ е много труден, тъй като за да се стигне до него е необходимо да се премине по стръмният наклон между „Ритлите“. В най-северната и най-висока част на Ритлите личат останки от крепостен зид, граден с ломени камъни, споени с бял хоросан, с дебелина около 2,80 м. Стената се проследява на приблизително 10 м. Вътре се очертават основи на сгради. По терена има фрагменти предимно от средновековни керамични съдове, характерни за периода ХІІ- ХІV в. Източната и западната стена на крепостта са самите Ритли. От южната стена личат само основи. Между самите „ритли“ могат да се видят останки от сгради, също градени от ломени камъни. Североизточно от крепостта „Ритлите“ се намира античния и средновековен Коритенград, който е заемал площ от около 40 дк.

Местността Рашов дол

Близо до „Ритлите” е местността Рашов дол, където през пролетта на 1876 година са загинали в битка 12 души от Ботевата чета. Повече от 30 години край мездренското село Люти брод, в местността Рашов дол, се провежда възстановка на последните боеве на оцелелите бунтовници от четата на Христо Ботев. Десетки гости от градчета и села от Искърското дефиле, Враца и София се изкачиват по тясната планинска пътека, за да станат свидетели на пресъздаването на геройството на въстаниците.

След като Христо Ботев е застрелян на връх Вола, оцелелите четници решават да преминат река Искър при село Люти брод и оттам да поемат из дебрите на Стара планина. С първите лъчи на утрото на 3 юни 1876 г., въстаниците, които са близо до природния феномен Ритлите и кошарата, смятат, че все още могат да намерят спасителния брод към свободата, но тази поляна се превръща в тяхно лобно място. С горещата си кръв тук, в Рашов дол, те отбелязват епилога на Ботевата епопея, завършека на една героична летопис.

Всяка година в местността Рашов дол се отслужва панихида в памет на загиналите поборници. Свещеникът прочита имената им - Георги Апостолов, Антон Македончето, Ганчо Стоянов, Филип, Андрей, Георги, Никола, Димитър, Гаврил, Нинчо, Петко Цолов, Герго Кьопчев и две овчарчета от Люти брод. Историята мълчи за фамилните имена на някои от четниците, но поколенията помнят героизма им.

Черепишкият манастир „Успение на Пресвета Богородица”

Недалеч от природния феномен „Ритлите” се намира друга християнска светиня - Черепишкият манастир „Успение на Пресвета Богородица”. Предполага се, че тази Света обител датира от времето на Второто Българско царство и е построена при управлението на Цар Иван Шишман. Тук също ще ви бъде интересно, не само защото манастирският комплекс е очарователен и зарежда с много спокойствие, но и заради историята на това свято място. Манастирът е разположен в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Местните легенди разказват, че кръглите отвори в скалния масив и белия цвят са дали името на манастира - Черепишки (от „череп”).

Според други предания, след една от последните битки на цар Иван Шишман, провела се наблизо, на земята останали да се белеят много кости от избитите му войници, а черепите им и до днес се съхраняват в костницата на манастира.

Тази светиня е била разрушена и разорена след османското нашествие, но през ХVІІ в. е преизградена наново. Построяването на сградите и тяхното изписване е свързано с делото на зографа Пимен Софийски. През 1797 г. в манастира намира убежище Софроний Врачански. В периода от 1872 до 1876 г. Светата обител е посещавана и от членове на Врачанския революционен комитет.

Манастирът "Успение Богородично" е посетен два пъти и от Патриарха на българската литература - Иван Вазов, през 1889 и 1907 г. Алеко Константинов също е намирал подслон зад манастирските порти. През 1897 г., по време на похода му из тези места той е впечатлен от дивната красота в района на Искърското дефиле. Предполага се, че това е било и вдъхновението му за написването на пътеписа "Българска Швейцария".

В манастирския двор има много постройки, но две от тях определено се открояват сред останалите: църквата, чиито стенописи датират от ХІХ век и изградената на стръмна скала костница. Манастирският храм пък ще ви впечатли с изящната си вътрешна уредба. Дърворезбата на иконостаса и плащеницата, извезена през 1844 г. са уникални. В двора на манастира се намира сграда, в която е така нареченият Вазов кът, а на висока скала е „кацнала” Рашидовата къща, свързана с легенда за болната дъщеря на богат и влиятелен местен турчин, която била поверена на монасите в продължение на година и след престоя си в манастира оздравяла напълно. Гостът посетил това свято кътче се убеждава, че ненапразно Черепишкия манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.

След като си тръгнете от Черепишкия манастир вие можете да продължите пътуването си и да видите и други интересни места в района на Дефилето.

Археологическият комплекс „Калето“, Мездра

Следващият обект по пътя ни е АК „Калето”, край гр. Мездра. АК ”Калето” е изграден в рамките на проекта „Историята, културата и природата - туристическите атракциите на община Мездра”, спечелен от община Мездра по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013”. Комплексът се намира на брега на река Искър, близо до град Мездра. Към него има удобен подход от път Е79, като отбивката е ориентирана към крепостната порта-арка.

Комплексът е изграден на четири нива. На първото ниво са разположени паркинг и паркова зона с алпинеуми и фонтан, както и макети на стенобитни машини и площадка за стрелба с лък. Тук се намира и сградата с административни и експозиционни помещения, в която посетителите могат да разгледат изложбата „От Праисторията до Средновековието“, етнографска сбирка и колекция от исторически оръжия. На второто ниво е разположен новоизграден амфитеатър, облицован с бял варовик. Третото ниво включва климатизирана изложбена зала, в която са представени артефакти и документални снимки от археологическите проучвания. Най-горното, четвърто ниво, съдържа консервираните, реставрирани и експонирани крепостни останки.

Предвидени са две ходови линии - едната се изкачва до върха на скалния рид и по нея туристът влиза в крепостта, другата е обходна и минава край основите на крепостната стена.

На скалния рид, извисен над река Искър е регистрирано присъствието на всички цивилизации от Халколитната епоха (V-ІV хил. пр. Хр.) до Средновековието (ХІV в.). Това показва, че стратегическата за наблюдение и отбрана позиция на хълма е оценена и използвана в продължение на 7 хилядолетия. Крепостните останки са от Античността и Средновековието.

Всяка година на 13 февруари в АК „Калето“ се прави възстановка на дионисиевата обредност, свързана с лозата и виното. А през месец май в комплекса се провежда традиционният Фестивал на средновековните традиции, бит и култура.

Църквата „Свети Николай“, с. Царевец

Църквата „Свети Николай” в с. Царевец е изградена през ХІІІ-ХІV век. Тя е една от малкото запазени сгради, от този период. Представлява малка еднокорабна, едноапсидна постройка, с двускатен покрив, покрит с каменни плочи. Каменните й зидове са изключително дебели, а прозорчетата са по-скоро тесни бойници, които се разширяват навътре (за по-удобна отбрана с дългоцевно огнестрелно оръжие). Освен религиозен храм, тя е била и укрепена сграда, в която са намирали спасение местните хора по време на набези от турците върху селото.

Забележителна е с единствения все още съхранен в България зидан иконостас, измазан и покрит с живописна украса. Дърворезбените иконостаси, които са характерни за източно-православната традиция се въвеждат в интериора на храмовете по-късно (след ХV в.). Църквата е професионално консервирана и реставрирана, и във вътрешността й могат да се разгледат останките от стенописи.

Над входа на църквата може да се види „градивният камък”, върху който е изписана годината, в която храмът е бил допълнително укрепван и дострояван - 1747 г. През 1972 г. църквата е обявена за Паметник на културата с национално значение.

През 1884 г. в близост до църквата „Св. Николай”, за нуждите на разрастналото се село е построен нов, по-голям храм, наречен „Свети Димитър”. Изграден е изцяло от бял врачански варовик, който се добива в кариерите край селото. Сградата демонстрира изключителното майсторство на местните каменоделци, чиито потомци и досега живеят в селото.

Скалният масив с над 700 пещерни рисунки, местност Шупловица

Друг обект от културно-историческото наследство на Община Мездра, намиращ се почти на брега на река Искър, е галерията с над 700 скални рисунки в местността Шупловица (простираща се на южните склонове на хълмовете Средния камик и Говедарника) при с. Царевец. Тя се намира в скален масив с около 30 плитки малки пещери.

За първи път за графитите край с. Царевец съобщава роденият в селото географ Михаил Мичев (през 1962 г.). През 1964 г. той проучва вдълбаните в камъка праисторически и средновековни изображения и надписи от времето на Второто българско царство. По-късно известният спелеолог Петър Трантеев извършва изследвания на пещерите в двата масива, прекопира надписите и ги публикува, като налага мнението, че могат да бъдат датирани към периода VІІІ-ХVІ век.

Гравираните рисунки са разположени в ниши и по стените на пещерите. Прави впечатление голямото разнообразие от изображения на растения, птици, животни и човешки фигури, както и на чисто абстрактни рисунки, датирани към Праисторическата епоха. Преобладават образите на коне и елени, тъй като те са заемали почетно място в митологическите схващания на древните хора. Сред тях е най-големият графит на елен, открит в България (висок 90 см, широк 40 см). Срещат се още рисунки на тотемни маски, слънчеви символи, свастики и др.

От Средновековието са надписите и гравюрите, разказващи за татарските нашествия по българските земи, а най-новите от тях са от времето на Шишмановите битки с прииждащите османски завоеватели. Изключителен интерес предизвиква сцената, в която е изобразен Цар Иван Шишман и неговите войници. На няколко места по стените може да се види и така наречения Царски монограм, знак, в който са преплетени инициалите на царя.

През 1979 г. скалните гравюри от местността Шупловица са обявени за Паметник на културата от национално значение.

В Световната класификация на скалното изкуство от територията на България са включени само рисунките от пещерата Магурата и гравюрите от с. Царевец.

Посещението на природните и културно-историческите обекти в района на Мездра разкрива богатството на местното наследство и значението му за развитието на региона. Съчетанието от впечатляваща природа, археологически находки и духовни средища превръща този край в ценна дестинация както за изследователи и любители на историята, така и за туристи, търсещи нови маршрути и автентични преживявания.

Настоящият текст е изготвен със съдействието на г-жа Светла Дамяновска, главен експерт „Културно наследство и религиозни дейности“ към Община Мездра.