Община Севлиево: история и култура, съхранени във времето

Средновековен град и крепост Хоталич

Средновековен град и крепост Хоталич е сред най-добре проучените и поддържани средновековни градове в България. Разкопките в района започват през 1979 г. и продължават и до днес. През 1994 г. обектът е обявен за паметник на културата с национално значение. Това забележително място истински ще ви заплени със своята мащабност. Обектът заема доста обширна площ, а добрата реставрация запазва духа на времето и страхотната гледка към дебрите на Балкана.

Изграждането на Ранновизантийската крепост започва около V век, а след Х век около нея се оформя голям средновековен български град. Той е обграден със здрави крепостни стени, има 4 квартала, близо 90 жилищни  и стопански сгради и 3 църкви. Двата крайни квартала са и най-гъсто населени. Височината, на която са запазени градежите, е различна - от 0.4 до 2.5 м. 

Някои от сградите са били на два етажа, което личи от запазените стълбища. В близост до източната църква са открити и четири грънчарски пещи. Три от тях са намерени заредени със съдове, готови за изпичане. На върха на хълма е разположена цитаделата, с впечатляващо здрави крепостни стени с 5 порти, отбранителна кула, мощни фортификационни съоръжения и „болярска” църква.

Една от атракциите на археологическия обект е станалият традиционен Рокфест „Хоталич“. Всяка година в края на лятото фестивалът събира феновете на рока, давайки им възможност да се насладят на качествена музика и вълнуваща атмосфера на фона на това красиво и магично място.

Исторически музей - Хаджистояновото училище

Внушителната сграда в центъра на града и днес носи името на своя дарител. Тя е построена през 1844 г. за училищна сграда, която може да побере нарасналия брой желаещи да се учат севлиевски деца. Средствата за нея осигурява изцяло Хаджи Стоян Николов, градски първенец и богат търговец, който през 1825 г. е дарил средства и за построяване на килийно училище. Достойният българин определя част от собственото си дворно място, отделя от личните си средства около 60 хил. гроша и през 1842 г. строежът започва.

Едно от първите български светски училища по българските земи, Хаджистояновото училище има и своя достоен пръв учител. За първата учебна година Хаджи Стоян поканил младия Петко Р. Славейков. В продължение на десетилетия тук получили своето образование поколенията млади севлиевци, организирали и провели Априлското въстание в Севлиевския край, а след това изградили свободна България.

От средата на ХХ век Хаджистояновото училище е основна сграда на Исторически музей Севлиево. Днес тук са разположени постоянните музейни експозиции „Археология” и „Севлиевският край през Възраждането”. Сред експонатите в експозиция „Археология” има ценни образци, някои от които често са включвани в национални изложби, които представят нашата история и култура извън пределите на България.

В зала „Възраждане” будят възхита отбрани експонати на възрожденското ни изкуство, както и свети реликви от времето на борбата за национално освобождение. В специална зала музейните уредници експонират временни изложби по различни поводи и теми, с които провокират интереса на своите посетители от близо и далеч.

Градска художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“

Сградата е построена за жилище на една от ярките фигури на възрожденско Севлиево, Илия Денчев - богат търговец и депутат в Учредителното събрание през 1879 г. Той наема чешкия архитект Йосиф Шнитер, който построява най-голямата и модерна за времето си европейска сграда, една от най-красивите в Севлиево и днес. Това е първата сграда на Шнитер в България - официално открита на 13 октомври 1878 г. Великият архитект е един от строителите на съвременен Пловдив. Построените от Шнитер сгради у нас са около 100, като до днес нито една от тях не е разрушена от природно бедствие.

Художествената галерия е открита през юни 2008 г. по повод 100 г. от рождението на световноизвестния скулптор от Севлиево Асен Пейков. В постоянната експозиция са показани множество безценни творби на братята Асен и Илия Пейкови, както и на някои от най-ярките представители на българската живопис, графика и скулптура.

Посетителите на галерията имат възможност да се насладят на подредените в красивите зали многобройни изложби на класическото и модерно изкуство.

Батошевски мъжки манастир „Успение Пресвятия Богородици”

Мъжкият манастир „Успение Пресвятия Богородици” е изграден в далечния XIII в., за което свидетелства каменен надпис от времето на Асеневци, фрагменти от който  се съхраняват във фонда на Исторически музей Севлиево.

Опустошен е при идването на османците. Векове по-късно, по време на чумна епидемия, заможни севлиевци намерили убежище покрай останките на светата обител и дали обет, че ако оцелеят ще дарят пари за нейното възстановяване. Удържали на думата си и през 1836 г. манастирът възкръснал от пепелта с нов храм, чиято архитектура и до днес впечатлява с внушителни размери, а усещането е още по-силно заради високите барабани, върху които са поставени трите купола.

Характерната за възраждането украса на сградите с каменни релефи не липсва и тук. По стените и под корнизите оживяват множество изображения на двуглави орли, риби, гълъби, ангели. Дърворезбеният иконостас е шедьовър, а иконите от царския ред на иконостаса изписват  през 1837 г. тревненския зограф Цаню Захариев и неговият син Захария Цанюв, който е един от най-известните български иконописци. Впечатляваща е и стенописната украса.

Етнографски комплекс „Дандолови къщи”

Голямата порта на Дандоловите къщи води в спокойната патриархална атмосфера на градския възрожденски двор, с експонирани предмети от бита. По красива външна стълба се влиза в трите къщи, съединени под общ покрив и свързани с врати помежду си.

„Музеят на тиквата“ в Севлиево се намира в Етнографския комплекс „Дандолови къщи“ и се управлява от Историческия музей на града. Създаден е през 2011 г. с идеята да представи в ретроспективна експозиция спомени и експонати от Празника на тиквата, който се провежда всяка есен в Севлиево. Празникът има своето начало през 2006 г. и през годините се развива и обогатява, включвайки различни конкурси като „Тиква най-най…“, „Тиквени фантазии“ - за рисунка и приложно изкуство и „Тиквени изкушения“ - за кулинарни творения, както и кулинарни надпревари, връчване на тиквени медали, карнавални шествия и празнични концерти.

Построени са през 1870 г. Принадлежали на баща и двамата му сина от известната севлиевска фамилия Дандолови. Всяка от тези къщи има собствен дюкян, порта към пътя и врата към общия двор. Обособени са възрожденски интериори с традиционни носии от Севлиевско, градски мебели и облекла на заможни севлиевски фамилии, внесени от чужбина или изработени по западен образец.

Храм „Свети Пророк Илия“

Старият храм е съществувал на това място в центъра на днешно Севлиево вероятно още в края на далечния 17 или началото на 18 век. През 1834 г. църквата е обновена „из основи”. Иконостасът е шедьовър на дърворезбеното изкуство и е обявен за национален паметник на културата.Талантливите майстори са вплели в едно флорални мотиви, птици и пана с библейски сцени.

Иконите са изписани от едни от най-известните български зографи, сред които и Захария Цанюв. Цялостното стенописване в началото на 20 век великолепно допълва изяществото и. И днес старият Божи храм отново искри с цялата си непреходна красота.

Забележителностите на Севлиево са много повече от туристически обекти. Те са свидетели на човешки съдби, на духовен възход и на непрекъсната връзка между минало и настояще. Всеки камък, всяка икона и всяка стара къща разказват история, която заслужава да бъде чута. Посещението на тези места не е просто разходка из града, а среща с българската памет и култура. Севлиево остава в съзнанието като място, където историята се усеща, изкуството вдъхновява, а духът на времето продължава да живее.