Чепеларе - малкият град с голяма история

ПАМЕТНИК НА ЗАГИНАЛИТЕ ВЪВ ВОЙНИТЕ ЧЕПЕЛАРЦИ

Мемориалът е посветен на всички чепеларци, загинали във войните, водени от България в периода от 1885 до 1945 г., в защита на нейната територия или за свободата на останалото под чуждо владичество българско население. Построеният през 1936 г. паметник е открит на 8 август 1937 г. от Пловдивския митрополит Максим, в присъствието на отявления чепеларски писател, етнограф, историк, географ, общественик и политик Васил Дечев и други видни граждани и общественици.
До паметника е поставена плоча с имената на осем загинали в Отечествената война.

Паметникът е не само исторически обект, но и силен символ на местната памет и идентичност. Подобни мемориали се изграждат в цялата страна през първата половина на XX век, но този в Чепеларе се откроява с това, че обединява паметта за няколко поколения, участвали в различни войни. Той продължава да бъде място за отдаване на почит по време на национални празници и важни годишнини, като свързва миналото с настоящето. 

СГРАДАТА НА ОБЩИНА ЧЕПЕЛАРЕ

Към края на миналия и първите години на сегашния век, общината се е помещавала в къщата на Атанас Баталов. Поради липса на средства, наемът за 1902г. от 20.90лв. му е платен чак през 1914г. Около 1905г. общината се настанила в училищната сграда при църквата Св. Богородица. Виждайки, че тази сграда е тясна и неудобна, кметовете започнали да мислят за строежа на общински дом. Затова през 1909г. общинският съвет решил да отчужди част от градината на Кръстю Чиликов и Горчо Мерджанов в Новата махала и да оформи парцел за строеж на общински дом. Това решене не е изпълнено поради липсата на средства.

През 1911г. учителят Атанас Найденов обявил, че продава градината и къща в центъра на селото. Общинския съвет я закупил за 6000 лв. и се настанил там. Макар, че била тясна и неудобна, тя служила за общински дом до 1935г. 

В утвърдения план на Чепеларе се предвиждало от градината към за купената сграда и придадени места от съседни парцели да се обособи така наречения „общински квартал“ и там да се изгради бъдещият общински дом. Осъществяването на това начинание започнало през 1933г. когато общинският съвет взел следното решение:

"Да се построи общински дом на югоизточния ъгъл на общинския квартал като през настоящата година се изготви плана с оглед на сегашни и бъдещи бюджети на общинските служби. От предвидения кредит за целта от бюджета на настоящата година 40 000лв. да се плати изготвянето на плана и да се набавят камъните и други груби строителни материали, а констатираната по сметката сума за изграждане и довършване на сградата да се предвиди в бюджета на общината за 1934-1935г. финансова година."

От следващите протоколи на заседания на общинския съвет е видно, че същият е решил материалите да се доставят по стопански начин.

С проектирането на сградата се заели няколко архитекти: Боян Чинков, Васил Търпанов, Стоян Юруков и други. Конкурса спечелил Васил Търпанов. Решението за възлагане на изготвянето на работни проекти на Търпанов е:

„От представените идейни скици за постройка на общински дом, одобрява се тази на арх. Търпанов от град Пловдив, като най-сполучливо разпределение на разните служби и му възлага изготвянето на плана с всичките му дейности и сметки за видът и количеството на материалните нужди за строежа.“

Доставката на по-важните материали възложили на търг, спечелен от търговците както следва: желязото на Хаджи Генчо Дамянов, негасената вар на Илия Мечкарски, цимента и керемидите на Тодор Пепеланов.

На следващите си заседания, общинският съвет решил сградата да се построи изцяло по стопански начин и определил най-високия размер на надниците, които могат да се заплащат на майсторите и специалистите.

Строежа на сградата започнали през 1933г. Ръководството на строежа осъществявал кмета Стефан Пепеланов и общинският кондуктор (техник). Завършили сградата през 1935г. Майсторите били чепеларци, а дяланите камъни изпълнявали момчиловски каменоделци. Сградата има красив външен вид и добро вътрешно разпределение, което позволява спокойно и без притеснения да бъдат настанени различните общински отдели вече 90 години.

ЦЪРКВАТА „СВ. АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ“ В ГР. ЧЕПЕЛАРЕ

Църквата „Св. Атанасий Велики“ в гр. Чепеларе е художествен паметник на културата с потенциал за статут на паметник с местно значение. Тя е била построена за 60 дни през есента на 1834 г. с активното участие на цялото население, въпреки забраната на турците. Тържествено е осветена на 11 юли 1841 г. В двора на църквата е построено и функционира най-старото килийно училище в Централните Родопи.

Изграждането на храма в условията на ограниченията по време на Османската империя е показателно за силната воля и сплотеност на местната общност. Църквата не е била само религиозен център, а и важен културен и обществен фокус на живота в Чепеларе. Архитектурата ѝ следва традициите на възрожденските храмове – семпла външност, съчетана с богато вътрешно пространство, което създава усещане за духовност и устойчивост.

СУ „ВАСИЛ ДЕЧЕВ“ 

През 1832 г. в с. Чепеларе е поставено началото на образованието в малкото и почти никому неизвестно тогава средно родопско селище.

През 1896 г. младият кмет Васил Дечев, тогава само на 28 години, амбицира и увлича съселяните си за построяването на нова голяма училищна сграда. Точно за една година, до есента на 1896 г., постройката е готова и приютява питомците си. В с. Чепеларе, по списъците на кметството, тогава живеят само 1706 жители. За една година се построява нещо, което и днес изумява с мащабите и красотата си.
На 16 ноември 1944 г. в ДВ бр.254/1944 г. е публикуван Указ на Министерския съвет за преобразуване на редица непълни реални училища в страната в пълни гимназии. В този списък под №2 стои името на чепеларската непълна селска гимназия.

СУ „Васил Дечев” е една от най-старите културни и просветни институции в Средните Родопи. В продължение на повече от столетие то обучава, възпитава и създава образовани и културни хора, продължители на достойните му традиции и същевременно модерни и развити личности, адекватни на високите критерии на съвременния свят.

Развитието на училището е показателно за значението, което местното население отдава на образованието още от Възраждането насам. Личността на Васил Дечев играе ключова роля не само за изграждането на училището, но и за цялостното културно развитие на Чепеларе. През годините институцията се утвърждава като център за подготовка на поколения млади хора, които продължават да допринасят за развитието на региона и страната.

Чепеларе е живописен планински град, разположен в сърцето на Родопите, по поречието на река Чепеларска. Намира се на около 10 км от курорта Пампорово и е част от област Смолян. Благодарение на своето географско положение градът съчетава чист планински въздух, красива природа и богато културно-историческо наследство.

Историята на Чепеларе датира от дълбока древност, като районът е бил обитаван още от тракийски племена. По-късно през вековете тук се развива самобитна родопска култура, която се съхранява и до днес. По време на Възраждането градът се утвърждава като важен местен център, особено в сферата на образованието и духовния живот.

Чепеларе е известен със своите традиции в дървообработването, занаятите и строителството, характерни за Родопския регион. През XX век градът се развива и като център на зимните спортове, като тук е създаден един от първите ски клубове в България. Днес той е част от утвърдена туристическа дестинация, привличаща посетители през всички сезони.

Освен с природата и историята си, Чепеларе се гордее и със своите личности - учени, общественици и спортисти, които допринасят за популяризирането на града както в България, така и в чужбина. Съчетанието от традиции, култура и съвременно развитие превръща Чепеларе в привлекателно място за туризъм и живот.