Следва:
- Катедрален храм „Св. Висарион Смоленски“
- Планетариум гр. Смолян
- Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“
- Къща-музей „Ласло Наги“
- Алибеевият конак
- Паметникът на връх Средногорец
- Национална обсерватория - Рожен
- Пилон „Рожен“
- Село Широка Лъка
- Агушевите конаци - с. Могилица
- Панорамна площадка „Върхът“ - с. Могилица
В центъра на гр. Смолян се намират две интересни в архитектурно отношение сгради, всяка с по два купола - голям и малък. Едната е църквата „Св. Висарион Смолянски“, а другата - срещу нея на бул. „България“, е планетариумът с астрономическа обсерватория, за по-кратко наложил се с времето само като „Смолянският планетариум“. Големият му купол, почти в средата на сградата, е на звездната зала, а малкият - на обсерваторията. Църквата и планетариумът са най-посещаваните обекти в града от туристите. Единият е символ на духовния мир на човека, другият - на вечния му стремеж за опознаване на непознатото. Мирното съжителство на тези институции в недалечното минало би било, ако не невъзможно, то поне странно. Днес те се допълват и смолянчани се гордеят и с двете.
Катедрален храм „Св. Висарион Смоленски“
Църквата е втора в страната по големина и величие след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София. Осветена е на 02.07.2006 г. и носи името на Висарион Смоленски - последният епископ на Смолянската епархия, мъчен и убит заради отказа си да приеме исляма по време на първото насилствено помохамеданчване на Родопите.
Храмът е изграден по инициатива на гражданско сдружение, разполага с богата библиотека и зала за временни изложби. Централният кораб на сградата е с площ 382 кв. м., централният купол е с диаметър 17 м, а височината на камбанарията е 32 м. Църквата има 11 камбани, най-голямата от които е с маса 2 тона.
Планетариум гр. Смолян
На 6 септември 1975 г. в Смолян отваря врати най-големият планетариум с народна астрономическа обсерватория в България. Планетариумът е една от най-често посещаваните забележителности в планинския град. За изминалата година той е посетен от 50 199 души.
В звездната зала на планетариума се представят разнообразни лекции с демонстрации (сеанси) приказки за най-малките деца, учебни програми, популярни обзорни и тематични сеанси. На чуждестранните гости се предлагат програми на руски, френски, немски, английски, гръцки и турски език. В просторното фоайе има постоянни и тематични изложби, организират се концерти и спектакли на живо.
През годините планетариумът в Смолян се утвърждава със своя специфичен стил на работа и печели признание у нас и в чужбина. Той е член на различни авторитетни международни организации като Планетарната общност (Planetary Society) със седалище Пасадена, Калифорния, САЩ, най-голямата неправителствена организация в света за космически изследвания, Международната организация на планетариумите по света (IPS), Европейската асоциация за астрономическо обучение (EAAE). Посетете сайта на planetarium-sm.org/bg.
Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“
Сградата на Родопския драматичен театър е построена през 1984 година и е уникална като мащаб и архитектура на територията на страната. Според класация на САБ тя е в двадесетте най-добри сгради на столетието и се смята за една от най-впечатляващите театрални сгради в България. Проектът на проф. арх. Стефан Попов (професор на Международната академия по архитектура) печели награда на Американския институт по архитектура - „Специален приз“ на Третото световно биенале за архитектура в САЩ -1985 г. Театърът е основен културен център в Родопите.
Къща-музей „Ласло Наги“
Къща-музей „Ласло Наги“ е открита на 30.10.1981 г. Сградата е архитектурна културна ценност с местно значение, строена през 1870-1873 г. за жилищни и стопански нужди на фамилия Гьорджеви, занимаващи се с абаджийство и конкретно с боядисване на аби (домашно тъкани вълнени платове за шиене на традиционно облекло). Първоначалният ѝ собственик Райчо Тодоров Гьорджев се е занимавал с обработка на вълна. В приземния етаж била разположена бояджийница и малък дюкян с изход навън. Къщата е декларирана като архитектурен паметник от местно значение - №63/28.08.1970 г.
Ласло Наги (1925–1978) е унгарски поет и преводач на български народни песни, класическа съвременна българска поезия на унгарски език, носител на редица престижни отличия, сред които и български: награда на ПЕН-клуб България (1959), орден „Кирил и Методий“ (1969), Международна Ботевска награда (1976) и почетен гражданин на Смолян (1976).
Постоянната експозиция под надслов „Кой любовта ще пренесе“ в памет на Ласло Наги включва най-важните елементи от изобразителното и поетичното му наследство.
Алибеевият конак
Построен през XVIII–XIX в., това е най-старият цялостно запазен конак в централната част на Родопите. Служел е като административно-стопанска и жилищна аристократична сграда на управници в Османската империя. Представителен обект на родопската предвъзрожденска архитектура. Сградата е съставна част от три пристроени самостоятелни части. Алибеевите конаци в Райково са недвижима културна ценност с национално значение от 1964 г. Реставрирани са през 70-те години на миналия век. През 2013 г. е проведена нова реставрация, която превръща комплекса в център за обучение с места за настаняване при максимално съхранение на автентичния му вид.
Паметникът на връх Средногорец
Мавзолеят-костница е издигнат в памет на загиналите в епичните боеве на 21 пехотен Средногорски полк, предвождан от полк. Владимир Серафимов и довели до Освобождението от турско робство на Средните Родопи по време на Балканската война.
Бойният подвиг на средногорци влиза в историята на Смолянския край под името „Родопската Шипка“. С победата си в битката от 1912 година 21 средногорски полк овладява горното поречие на Арда и създава благоприятни предпоставки за пълното освобождаване на Родопите от османско владичество. В чест на тези събития през 1934 г. село Аламидере е прекръстено на Полковник Серафимово (по званието и името на командира на полка), а една от височините, около които се води битката, е наречена връх Средногорец.
Национална обсерватория - Рожен
Националната астрономическа обсерватория - Рожен е открита официално на 13.03.1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1980 г. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв.) и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа. Посетете nao-rozhen.org/history/fr2.html и разгледайте моменти от строителството на обсерваторията.
Пилон „Рожен“
Инициативата за извисяване на националния флаг на Роженските поляни е на фондация „Наследство в бъдещето“. Монументът е посветен на 111 години от освобождението на Родопите и 120 години от Илинденско-Преображенското въстание.
Височината на пилона от 111 метра символизира площта на България от 111 хил. кв. км. В основата има карта на България с гравирани послания от 28-те административни области на страната, както и капсула на времето с послания към бъдещите поколения.
Село Широка Лъка
В Широка лъка са запазени цялостни архитектурни ансамбли, заради които селото е обявено за единствения в България по рода си архитектурно-фолклорен и етнографски резерват.
Тук ще изпитате истинското гостоприемство на родопчанина, ще се насладите на уникална, автентична архитектура и неописуема, чиста природа. В селото се намира и къщата на капитан Петко войвода, която е била негов щаб след Освобождението.
Сред местните забележителности е построената (според преданието издигната само за 38 дена) през 1834 г. църква „Успение на Пресвета Богородица“. Иконостасът на църквата е уникален по своя стил, предполага се, че е рисуван от братята Димитър и Захари Зограф или от техните ученици, съществува и хипотеза, че именно те са изографисали църквата. В двора ѝ се намира килийното училище „Свети Панталеймон“, построено през 1835 (1888) година, което през 2022 г. е реставрирано като музей. При реставрацията е запазен обликът ѝ от преди повече от 180 години. Целият комплекс е обявен за паметник на културата от национално значение.
В селото се намира Национално училище за фолклорни изкуства, открито като Средно музикално училище за народни песни и инструменти през 1972 г. Селото е част от Стоте национални туристически обекта на България. Научете повече на https://shirokalaka.net
Агушевите конаци - с. Могилица
Агушевите конаци са един изключителен архитектурен ансамбъл от жилищни и стопански сгради, разположен в Средните Родопи близо до извора на р. Арда и представляват най-големия родов замък от средновековен тип в Родопите.
Изграден е в периода 1820-1843 г. от Агуш Ага в село Могилица, Родопите. Комплексът включва три взаимосвързани сгради с над 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.
Къщата и дворовете са разположени в пълна хармония с чудната родопска природа. Лицето на Агушевите конаци се оказва обърнато към изгрева и на юг с цялата му представителност, неповторимост и хубост. Конакът завършва с кръгла кула с бойници в каменната стена, а най-отгоре - малка украсена стая. Композицията на източната стена е едно от най-големите постижения на българската архитектурна мисъл. На тази фасада са подредени 5 архитектурни елемента - кула, 2 еркера, пещ и тежки дървени порти, които създават неповторимо въздействие и чувство за ред и хармония, но при реставрацията през 60-те години пещта е премахната.
Поради внушителния си вид често Агушевите конаци са сравнявани с късносредновековен замък без аналог на Балканския полуостров.
След реставрация през 60-те години конаците се превръщат в музей, който съхранява родопската култура чрез автентични интериори, занаятчийски тъкани и уникална архитектура, вписана в хармония с природата. Посетете сайта и научете повече https://agushevitekonaci.com/.
Панорамна площадка „Върхът“ - с. Могилица
Панорамната площадка „Върхът“ край село Могилица, открита през 2020 г. на 1351 м н.в. благодарение на неуморния труд на хората от Могилица и Арда. Конструкцията е разположена на ръба на скала (1351 м височина), като последният метър и половина е изработен от прозрачно стъкло. Под стъпалата ви се разкрива главозамайваща 350-метрова пропаст, на чието дъно се вие Арда. Гледката оттук обхваща легендарни места като кулата Снежанка, връх Голям Перелик и малките родопски селца в ниското.
Със своето разнообразие от забележителности, от духовни средища и културни институции до архитектурни резервати и природни панорами, Смолян разкрива богатството на Родопите по уникален начин. Всеки обект допринася за цялостната картина на един жив, вдъхновяващ регион, в който миналото и настоящето съжителстват в хармония. Посещението тук оставя не само спомен, а усещане за дълбока връзка с историята, културата и необятния хоризонт на човешкия дух.
Настоящият текст е изготвен със съдействието на Дирекция "СПИПТ" Община Смолян.

5/5
Архитектура и дизайн
Global: daibau.com
AT: daibau.at
CH: daibau.ch
DE: daibau.de
PL: daibau.pl
CZ: daibau.cz
SK: daibau.sk
SI: mojmojster.net
HR: emajstor.hr
RS: daibau.rs
BA: daibau.ba
HU: daibau.hu
RO: daibau.ro
BG: daibau.bg