Велико Търново - векове история, запазени в архитектура и култура

Това е град-приказка, сътворен в хармония между природа и човешка ръка: скали и къщи, камък и дърво, амфитеатрални силуети и панорами над река Янтра. Велико Търново впечатлява със своята уникална архитектурна атмосфера, зеленина и живописни гледки, които го превръщат в един от най-разпознаваемите градове в България.

Тук туристите, любителите на историята, изкуството, архитектурата и православната култура могат да усетят автентичната атмосфера на миналото и силата на българския дух, отразени в множество културни и архитектурни свидетелства. Изключителните паметници в района разкриват развитието на българското строителство и формирането на две големи архитектурни традиции - средновековната столична школа с живописен стил и търновската възрожденска архитектура, повлияна от барока и творчеството на майстор Никола Фичев.

Старата част на Велико Търново е със статут на историческо селище с национално значение и включва архитектурно-музейните резервати Царевец и Трапезица, както и над 710 единични културни ценности, сред които преобладават възрожденските и следосвобожденските къщи.

Средновековният Търновград - столица на Второто българско царство

През XII–XIV век градът Търнов е столица на Второто българско царство, разположен върху площ от около 70 хектара по хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост (Девинград) и техните подножия. Именно тук се формира един от най-значимите политически, духовни и културни центрове в средновековна Европа.

Емблемата на средновековната столица е крепостта Царевец, издигаща се величествено в източната част на града, заобиколена от извивките на река Янтра. В нея са разположени българската Патриаршия с храма „Възнесение Господне“, както и укрепеният дворцов комплекс със стени и кули, включващ малка и голяма тронна зала и дворцовата трикорабна църква „Св. Петка Търновска“.

Днес духът на крепостта оживява чрез аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов - Звук и светлина“, създаден през 1985 година, който превръща историческото пространство в сцена на светлина, музика и история.

Срещу Царевец се намира втората по значение крепост - Трапезица, известна в историческите извори като „Славният град“. Археологическите разкопки там започват още през 1879 година под ръководството на Марин Дринов и д-р Васил Берон и продължават до днес, разкривайки богатото минало на средновековния град.

Между двете крепости се разполага живописната Асенова махала с изящни и значими църкви като „Св. Димитър“, „Св. Четиридесет мъченици“, „Св. Св. Петър и Павел“, „Св. Георги“ и „Успение на Пресвета Богородица“.

Търновската средновековна архитектурна школа - живописният стил на камъка, керамопластиката и стенописа

В средновековната столица Търново българските майстори създават нова архитектурна школа, повлияна от византийската традиция и монументалната живопис, но обогатена с местни строителни практики. Тя се прилага широко при изграждането на храмове и представителни сгради и се отличава със специфичен „живописен стил“.

Този стил съчетава староримски полихромни техники (cuadratum, mixtum, sectile) с традициите на Плиска и Преслав, като добавя характерна декоративна тухлено-каменна украса, ритъм и пластика. Фасадите са изградени чрез хармония от ниши, аркатури, корнизи и керамични елементи, често изпълнени в комбинация от камък и тухла.

Отличителна черта са керамопластичните декоративни тела с кръгли и кръстовидни форми, както и рисуваните стенописи „ал фреско“ с червен пигмент, разположени между тухлените редове. В този стил са изградени археологическите останки на 21 църкви на Царевец, 19 църкви на Трапезица и реставрираните храмове в квартал Асенов.

 Църквата „Св. Димитър“

Църквата „Св. Димитър“ е тясно свързана с обявяването на въстанието от 1185 година и възстановяването на българската държава от братята Петър и Асен. Именно тук се осъществява коронясването на царете Петър, Асен и Калоян.

Храмът е кръстокуполен, еднокорабен, с предапсидно пространство и притвор, като съхранява стенописи от XII и XVII век. Външната му архитектура е богато декорирана чрез редуване на камък, хоросанови фуги и тухла, допълнени от декоративни арки, корнизи и цветни керамични елементи.

Настоящата му обемно-архитектурна възстановка е извършена през 1985 година въз основа на археологически проучвания и проект на арх. Теофил Теофилов.

Църквата „Св. Четиридесет мъченици“

Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е един от най-значимите храмове в българската история и е част от манастира „Великата лавра“. Тя е трикорабна, триапсидна, с екзонартекс (мавзолей) и аркадни галерии от север и юг.

Построена е от цар Иван Асен II през 1230 година в чест на победата при Клокотница. В храма се съхраняват важни исторически артефакти, включително колоните с надписите на хан Омуртаг и цар Иван Асен II.

След Освобождението през 1877 година църквата е осветена отново и става символично свързана с обявяването на независимостта на България. Реставрацията ѝ е извършена по проект на арх. Теофил Теофилов през 2006 година след дългогодишни археологически проучвания.

Църквата „Св. Св. Петър и Павел“

Църквата „Св. Св. Петър и Павел“ е едноапсидна, кръстокуполна с два реда колони. През XVI–XVIII век тя е разширена от юг и запад чрез добавяне на притвор и екзонартекс, както и открита колонада.

Храмът е пострадал от земетресението през 1913 година. Стенописите в него са от XIV, XVI и XVII век, което го превръща в многопластов паметник на българското изкуство и духовност.

Реставрацията му е извършена през 1981 година по проект на арх. Боян Кузупов.

Възрожденското Търново и архитектурната школа на Колю Фичето

През Възраждането Велико Търново се разраства значително и достига площ от около 115 хектара. Върху основата на съхранените традиции се формира нова архитектурна школа, свързана с името на майстор Никола Фичев - Колю Фичето.

В неговото творчество се въвеждат смели конструктивни решения, които отразяват социалните и религиозните идеи на времето. Той възстановява сводове и колони от тухла и камък, използва колонадни редове, куполи и камбанарии, и създава хармония между архитектура, изобразителни изкуства и природна среда.

Фасадите в неговите проекти се отличават с ломбардска аркатура, декоративни елементи, полуколонки и характерен пластичен корниз със зъборез „вълчи зъб“, наричан от архитект Георги Козаров „двойна фичевска кобилица“.

От неговите около 20 възрожденски църкви, четири са в Търново. Църквата „Св. Спас“ (1859-1862) се намира западно от Конака и е в процес на реставрация след земетресение. Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ (1861), позната още като „Св. Атанас“, се намира в квартал Варуша и е част от градския силует. 

Църквата „Св. Св. Константин и Елена“ (1873), известна като „Св. Цар Борис“, се счита за негов шедьовър и е в продължителна реставрация. Църквата „Св. Никола“ е трикорабна псевдобазилика с дървени колони и тавани, започната през 1835 година от майстор Иван Давдата и завършена от Колю Фичето през 1841 година.

Представителните сгради и Конакът

Сред значимите строителни обекти, свързани с Колю Фичето, се открояват Конакът (1872), ханът „Хаджи Николи“ (1858), камбанариите в Преображенския манастир (1840) с главния вход (1845), както и Плаковският манастир (1856), куполът на църквата в манастира „Св. Троица“ и къщата на търговеца Никола Коюв (1848).

Конакът е една от най-важните административни сгради във Велико Търново. Построен от Колю Фичето през 1872 година, той има площ от около 3000 м². През 1879 година в него е приета Търновската конституция. Днес сградата е реставрирана по проект на арх. Илия Лефтеров и функционира като музей „Възраждане и Учредително събрание“.

Търновската възрожденска къща и градската архитектура

Възрожденският строител Колю Фичето създава и специфичен стил на градска къща, който се разпознава по каменното приземие, етажите от градеж с декоративна тухлена пластика и редове с изпъкнала бяла фуга или фигурални орнаменти около прозорците. Фасадите често са допълнени от еркери, декоративни корнизи и характерен тухлен зъборез, който придава на сградите отчетлива пластичност и ритъм.

Към този стил се отнасят редица търновски къщи, сред които къщата на търговеца Никола Коюв от 1848 година, известна още като „къщата с маймунката“, къщата на Тодор Панов от 1861 година, както и множество запазени жилищни сгради по улиците „Въстаническа“, „Христо Даскалов“, „Максим Райкович“ и „Митрополит Панарет Рашев“.

Търновската възрожденска къща като цяло е част от севернобългарската жилищна традиция. Тя се организира около централно помещение с огнище, около което са разположени чардакът, собата, килерът и останалите помощни пространства. Жилищната част обикновено се намира на втория етаж, докато стопанските функции са в приземния или в отделни постройки. Сред най-известните запазени примери са Сарафкината къща, Хаджиилиевата къща и редица къщи с дюкяни по улиците „Георги С. Раковски“ и „Георги Мамарчев“.

Самоводската чаршия - живият дух на Възраждането

В квартал Варуша се намира архитектурно-етнографският комплекс „Самоводска чаршия“, който е едно от най-емблематичните места във Велико Търново. Той съхранява атмосферата на българското Възраждане чрез своите къщи, занаятчийски работилници, дюкяни и малки ателиета.

Тук и до днес се практикуват традиционни занаяти като грънчарство, златарство, бакърджийство, дърворезба, иконопис и сладкарство, а пространството е допълнено от художествени галерии и магазини. Чаршията е и културна сцена, на която ежегодно оживяват различни събития, включително празници като Еньовден, фестивали на занаятите и „Нощта на Самоводската чаршия“.

Архитектурата след Освобождението и европейските влияния

След Освобождението архитектурното развитие на Велико Търново се променя значително под влияние на европейските стилове. В строителството навлизат форми от западния Ренесанс и Барок, които доминират до края на XIX век, следвани от Сецесиона в периода 1900–1915 година и Модернизма между двете световни войни. Характерно за този период е и еклектиката, която съчетава различни стилови влияния.

В градската среда на Търново това най-ясно се вижда по главните улици „Стефан Стамболов“ и „Независимост“, където сградите са изградени в сключено застрояване. Каменните партери са използвани за търговски цели, а горните етажи са оформени с пиластри, декоративни корнизи, фасадни пана и метални балкони с богата орнаментика. Тези балкони често обхващат фасадите от три страни и създават характерен ритъм в градския силует.

Днес този архитектурен ансамбъл остава един от най-впечатляващите градски пейзажи в България, съчетаващ възрожденската традиция с европейската естетика.

Арбанаси - архитектурният резерват край Велико Търново

Близо до Велико Търново се намира архитектурният резерват Арбанаси – едно от най-ценните селища от епохата на българското Възраждане. Развитието му през XVII–XVIII век е свързано със стопанския подем на местното население и предоставените търговски привилегии в Османската империя.

Арбанашките къщи се отличават със своята масивност и защитен характер. Те имат каменни приземия, сводести помещения, скривалища, малки прозорци с решетки и високи покриви с широки дървени стрехи. Сред най-известните примери са Констанцалиевата къща, Ламбриновата къща и Хаджиилиевата къща.

Арбанаси е известен и със своите църкви, които са едни от най-ценните паметници на православното изкуство. Църквата „Рождество Христово“ от началото на XVII век впечатлява със своите стенописи и дърворезбен иконостас. Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ е най-голяма по размер и е изписвана от майстори от Солун и Букурещ. Църквата „Св. Атанас“ е по-малка, но със запазени стенописи от XVII век и ценни надгробни паметници в двора. Църквата „Св. Георги“ е реставрирана и съхранява стенописите си, а църквата „Св. Димитър“ е в процес на експониране.

Никополис ад Иструм - античният пласт на региона

На около 18 километра северно от Велико Търново се намират руините на античния град Никополис ад Иструм. Той е основан от император Траян през 102 година в чест на победата му над даките и е разположен върху площ от около 27 хектара.

Градът съществува до началото на VII век, когато е разрушен по време на нашествията на авари и славяни. Днес археологическият резерват разкрива добре запазена градска структура и остава едно от най-значимите свидетелства за римското присъствие по българските земи.

Градът, който съхранява паметта на България

Не могат да бъдат изброени всички архитектурни и исторически шедьоври на Велико Търново, но именно тяхното многообразие превръща града в една от най-ценните културни територии в България. Те са живата памет на поколенията и символ на устойчивостта на българския дух.

Регионът предлага изключително богатство от исторически пластове – от Античността, през Средновековието и Възраждането, до съвременната културна среда. Тук историята не е отделена от ежедневието, а е част от градската идентичност.

Съществен принос за развитието на културния туризъм имат съвременните културни инициативи и атракции като аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов – Звук и светлина“, мултимедийните 3D mapping шоу програми, посетителския център „Царевград Търнов“, както и множеството фестивали, пленери и събития, които превръщат града в жив културен център през цялата година.

Велико Търново - преживяване отвъд времето

Велико Търново е много повече от туристическа дестинация. Той съчетава величествени крепости, средновековни храмове, възрожденска архитектура и европейски градски стилове в една уникална и непрекъсната историческа линия.

От Царевец и Трапезица, през Асеновата махала и Самоводската чаршия, до Арбанаси и Никополис ад Иструм, всяко място разказва част от историята на България и допринася за неповторимата атмосфера на старопрестолния град.

Велико Търново остава символ на историческа приемственост, архитектурно богатство и духовна сила – град, който не просто се посещава, а се помни.
 

^{Настоящият текст е изготвен със съдействието на арх. Донка Колева-Радева/ Дирекция „Култура, недвижимо културно-историческо наследство, празници и фестивали“ към община Велико Търново.}