Полагане на камък: каменни плочи и плочки

1. Каменни плочи, някога

Мраморът, гранитът, порфирът и други видове естествен камък са били символи на богатство и власт от векове. От древни времена каменните плочи се използват за подови и стенни облицовки в жилищни и битови сгради именно заради тази символика и синоним на престиж и лукс. В древните цивилизации на Персия, Гърция и Италия упоритата работа, необходима за производството, от кариерата до крайния продукт, означава, че само най-богатите могат да си позволят естествен камък. Въпреки че благодарение на съвременните технологии и технически средства и оборудване, както и на новите транспортни системи днес е много по-достъпен за по-голям брой хора, естественият камък все още представлява предизвикателство по отношение на приложение в строителството, тъй като не спира да излъчва престиж.

2. Как се правят каменните плочи

Въпреки че процесът на получаване на различни видове камъни е доста сходен, има малки разлики. Независимо дали е мрамор, гранит, шисти, варовик или травертин, камъкът трябва първо да се добие. Кариерите обикновено се намират в хълмисти райони и на известно разстояние от града, поради което цената винаги включва транспортни разходи, а самият камък се добива чрез пробиване и сечене на скали. Частта от скалата, която се обработва, се нарича блок и докато се обработва, тоест пробива и реже, трябва да се закрепи с диамантени въжета, в противен случай ще падне на земята и ще причини огромни щети.

2.1. Нарязване на блока на каменни плочи

Блокът, докато все още е на място, захванат с диамантените въжета до скалата, от която е изрязан, директно се нарязва на по-малки блокове. Всеки от тях тежи хиляди тонове, така че те се вдигат на огромни камиони с кранове. Камиони докарват блоковете до станцията за рязане, където големи автоматични триони ги нарязват на по-малки парчета, подобно на ножа, който реже хляб на филийки. В допълнение към тях има и специални триони, които ги нарязват на още по-тънки плочи или ленти; те често се използват и за рязане на мрамор.

2.2. Полиране на каменните плочи

След това каменните плочи и ленти преминават през полираща машина. Процесът започва с груби диамантени шлифовъчни машини и постепенно се преминава към по-фини и по-фини. Когато се достигне необходимото ниво на полиране, плочите или лентите се опаковат и изпращат до дистрибуторските съоръжения. Оттам те пътуват с различни транспортни средства до дистрибутори, а след това до отделни специализирани магазини.

3. Какви са предимствата на естествения камък

3.1. Елегантната визия на естествен камък

Днес естественият камък се използва като стенна или подова облицовка в бани, предимно заради смелия си и елегантен външен вид. През миналите векове камъкът е бил избиран като строителен материал главно заради неговата здравина и издръжливост; днес обаче има по-здрави и по-устойчиви материали - и по-евтини - което е фактор, който не може да бъде пренебрегнат. Но фактът, че естественият камък все още символизира изключителността, не се е променил. Тъй като две плочи от естествен камък никога не са структурно идентични (нямат еднаква зърниста текстура), всяка баня от естествен камък е единствена и уникална.

3.2. Естественият камък повишава стойността на недвижимите имоти

Фактът, че естественият камък е скъп и уникален означава, че покриването на повърхности с такъв материал почти автоматично увеличава пазарната стойност и стойността при препродажба на вашето жилищно пространство. Агентите за недвижими имоти винаги подчертават използването на мрамор, гранит или други видове естествен камък, когато продават жилище, тъй като потенциалните купувачи обикновено виждат това като предимство, което влияе върху решението им за покупка.

3.3. Каменните плочки са водоустойчиви

Някои от механичните недостатъци на камъка (които не са малко) са успешно намалени или дори напълно елиминирани благодарение на съвременните технологични процеси. Една от очевидните характеристики на всеки естествен камък е неговата пореста структура, поради която лесно абсорбира течности и други вещества, което пък допълнително води до промени и влошаване на повърхността на материала, която вече много трудно се почиства. С изобретяването и развитието на импрегнирането, всъщност запълване с химически консерванти, които осигуряват непропускливостта на естествения камък, мрамора, гранита и на каменните плочки от други видове, вече са по-трайни и устойчиви на различни външни фактори. Фактът, че сега естественият камък е подходящ материал за облицовка на мокри помещения като бани, до голяма степен е заслуга на достъпността и ефикасността на тези синтетични пълнители.

Дори душ-кабините, за които камъкът беше забранен материал преди няколко десетилетия, вече може да бъдат покрити с него.

4. Каменни плочки – недостатъци

4.1. Естественият камък е скъп

За повечето хора цената на самия камък е твърде висока, за да оправдае изборът му. В зависимост от вида можете да очаквате средно между 25-35 лева/m² за „обикновените” видове камък под формата на плочки или трошен камък, докато мраморът и гранитът започват от 45 лева/m². Това е много по-голяма инвестиция в сравнение с керамичните плочки, чиито цени варират от 12 до 20 лева/m².

4.2. Каменните плочи са студени и хлъзгави

Камъкът е студен. Ходенето по естествен камък с боси крака не е приятно усещане, освен ако не е поставен върху подово отопление. Следователно общите разходи за санирането, разбира се, са по-високи, защото трябва да се смени цялата отоплителна система. Донякъде по-лесно е при ново строителство, където предварително се планира подово отопление, както и подови настилки върху него. Камъкът, също така, е доста хлъзгав. За да бъде подходящо стенно и подово покритие в банята, то трябва да е гладко, почти непоресто и защитено от проникване на вода (импрегнирано), така че повърхността му става много хлъзгава, когато е мокра.

Използването на естествен камък може да бъде сериозна опасност и не се препоръчва за бани, използвани от деца или възрастни хора.

4.3. Камъни срещу керамични плочки

Сигурно ще ви прозвучи малко изненадващо, но естественият камък е много чувствителен, не толкова здрав, колкото керамичните плочки, когато става въпрос за огъване и опъване. Плочките от естествен камък се чупят лесно.

4.4. Подготовка на подовата основа преди полагане на плочките

Каменните плочи изискват структурно коригиране на повърхността, върху която ще бъдат поставени. Камъкът е много тежък и податлив на напукване, ако земята под него е нестабилна. Такава основа обикновено изисква значително укрепване преди поставянето на каменните плочи върху нея. Този тип намеса не е проста и е свързана с допълнителни разходи.

4.5. Порьозност на естествения камък

Естественият камък е порест. За разлика от глазираните керамични или фаянсови плочки, мраморът и други видове естествен камък са относително порести и лесно се променят от влага. Видовете камъни с високо съдържание на желязо (мраморът е един от тях) може да променят цвета си и ръждясват, ако се използват във влажна среда. Тази порьозност също така означава, че камъкът абсорбира вода и петна - повърхността на камъка може да бъде трайно променена, ако върху нея попадне боя за коса или дори червило.

Единствената превенция срещу водопоглъщане и петна е редовното импрегниране на камъка веднъж годишно.

4.6. Каменните плочки се поддържат трудно

Естественият камък трудно се поддържа. Стандартните почистващи препарати или сапуни не трябва да се използват върху естествения камък, тъй като върху него постепенно ще се образуват отлагания, които ще променят цвета и текстурата му. Това означава, че няма да можете да премахнете упорити петна от камъка, особено ако е порест тип, който не е импрегниран достатъчно често.

5. Поставяне на каменни плочки

5.1. Полагане на каменни плочки и подготовка на основата

Първо трябва да се уверите, че повърхността, върху която ще бъдат поставени плочите или плочките, е твърда и равна. Също така, трябва да се провери дали повърхността изобщо е носеща. Каменните плочки са много тежки, така че не можете да ги използвате към всяка подова повърхност , защото добавяте допълнителна тежест. Има и процеси за укрепване, но те са скъпи и често безсмислени, особено когато става въпрос за малки помещения, тъй като такива строителни дейности излизат по-скъпи от цялата работа по поставяне на плочките. Най-напред върху подготвената основа се нанася емулсия, особено при лепене на плочките в мокри помещения.

5.2. Нанасяне на лепило и закрепване

След това започва нанасянето на лепило, което се полага върху основата със специални инструменти, например назъбена маламашка. В зависимост от това дали плочките се монтират на закрито или на открито, трябва да бъде избрано подходящо лепило. Лепилото, което се нанася върху основата, не трябва да изсъхва твърде бързо, затова трябва да се внимава да се нанесе правилното количество. Втората стъпка в процеса на поставяне на каменни плочки е закрепването. Използва се, ако лепилото не е достатъчно. При покриване на тавана се прилага винаги, тъй като само лепилото не може да осигури достатъчна сигурност. Закрепването се извършва със стоманени скоби.

5.3. Поставяне на каменни плочки

Накрая се нареждат самите каменни плочки във все още мокро лепило, с помощта на пластмасови кръстчета-разделители, които запазват посоката и разстоянието, което впоследствие се фугира. Преди фугиране на тези пространства, трябва да се отстранят всичкото излишно лепило, бучки и частици мръсотия. След това се фугира със съответната фугираща смес и когато всичко изсъхне се почистват плочките.

6. Колко може да струва каменната облицовка

Ще платите малко повече за поставяне на плочки от естествен камък, отколкото за полагане на керамични, тъй като процесът е по-натоварващ и изисква повече опит. Средната цена за полагане на естествен камък със стандартни размери върху подготвена повърхност е около 35 лева/m². Цените на самия камък са доста различни; първата характеристика, от която зависи цената е, твърдостта - колкото по-твърд е камъкът, толкова по-скъпа е обработката. По-твърдият камък обаче, абсорбира по-малко вода, напуква се по-малко и издържа по-дълго. Влияние върху цената оказват и размерите – колкото по-големи са плочките, толкова по-висока е цената. За изработката на по-взискателни детайли цените са по-високи. Цените на порфир със стандартни размери и дебелина от 1 до 4 сm варират между 32 и 64 лв/m².