Мони и Цецо превръщат 100- годишна селска къща в своя мечтан дом

Разкажете ни накратко за себе си? 

Ние сме Мони и Цецо - половината ни живот е минал в Канада. Семействата ни са емигрирали там в търсене на по-добър живот и по-добро бъдеще за нас. Срещнахме се “на хорото” (на една репетиция на ансамбъл за български народни танци в Торонто), влюбихме се и от тогава мечтаем и сбъдваме мечти заедно.

Защо решихте да се преместите на село? 

След като завършихме висшите си образования в Канада и започнахме да работим, осъзнахме, че "американската мечта" не е за нас. Еднаквото ежедневие и забързаният живот в огромната канадска столица ни смачкваше духом и решихме, че е време за промяна. Тогава коренът ни дръпна и насочихме погледите си към Родината. Отне ни няколко години да подредим живота си, за да можем да се изместим обратно в България, но с труд, търпение и вяра - успяхме да направим тази крачка. 

Знаехме, че не искаме да живеем в град, било то и малък. След толкова години живот в канадските метрополиси, имахме нужда да забавим темпото и да живеем някъде по-близо до природата. На по-тихо и по-спокойно място, където да можем да чуваме мислите си и да не се чувстваме притиснати от безкрайно високите сгради, които ни заобикалят.

Разпродадохме 95% от всичко, което притежавахме, купихме еднопосочните билети и се върнахме. Месец по-късно вече бяхме собственици на една стогодишна къщурка в малко ловешко село.

Как попаднахте точно в тази къща и как взехте решението да започнете този голям ремонт? 

Дойдохме на гости на едни приятели, които до тогава познавахме само чрез социалните мрежи. Знаехме, че къщата в съседство до тях се продава, но не предполагахме, че ще я купим. Харесахме селото, харесахме ги и тях за съседи, а когато видяхме къщата, още в първия миг усетихме, че това е нашето място. И просто нямаше нужда да търсим повече.

За ремонта - честно казано не бяхме напълно наясно точно колко работа и усилия ще изисква, но пък това беше в наша полза. Впуснахме се смело в това приключение и стъпка по стъпка, ден по ден, започнахме да вдъхваме живот на нашия нов дом.

Какво точно включваше процеса по ремонта? Как финансирахте проекта? 

Къщата се нуждаеше от основен ремонт. Всяко малко нещо трябваше да се пипне. Освен това имаше и влага и се наложи да изкопаем 40м дренаж НА РЪКА (защото не можеше да влезе багер). Постегнахме покрива, изкопахме дренажа, направихме си баня, после изба, след това кухня, спалня и дрешник. Лека полека нещата се случваха - както е казал народът - “очи се плашат, ръце не”. 

Когато се върнахме от Канада имахме скромни спестявания, които бързо се стопиха. За наша радост, извадихме голям късмет и YouTube каналът ни, BOHO SOULZ,  в който споделяхме нашите приключения от живота на село, започна да се разраства доста бързо и започнахме да монетизираме видеата.  Впоследствие, създаването на тези видеа, освен наша голяма страст, се превърна и в наша основна прехрана. И така - месец по месец, заделяхме по колкото можем и всички пари, които не ни бяха необходими за покриване на битовите ни разходи, влагахме в къщата.

Кой ремонт беше най-труден? 

Дренажът - да изкопаеш на ръка изкоп, дълъг 40м, широк 50см и дълбок около 1м, в най-големите летни жеги, беше най-голямото предизвикателство и тест на нашата воля и желание да живеем на село. В продължение на един месец, буквално от изгрев до залез двамата копаехме на ръка. Всички в селото ни се чудеха как се нарамихме с тази задача, но… когато няма кой да ти помогне, викаш Неволята и започваш. 

Кой ремонт беше най-скъп? 

Не сме си водили конкретни записки за разходите, но може би банята - защото в едно малко на квадрати помещение, трябва да сложиш толкова много неща - замазка, шпакловка, плочки, тръби, мебели за баня, параван и какво ли още не. Най-бюджетният ремонт беше на дрешника - направихме замазка, шпакловахме стените, направихме таван от ламперия, а за рафтовете на самия дрешник използвахме остатъчен материал от ламперията.

Как откривахте изпълнители за отделните етапи от ремонта? По какви критерии ги избирахте? 

Откривахме ги всяка сутрин в огледалото. :) Истината е, че освен за поставянето на улуци на къщата, не сме използвали майстори за нищо друго. Абсолютно всичко сме си правили сами. Благословени сме с добри приятели, които вече бяха минали по този път и ни даваха много добри съвети и насоки как да постъпваме в определените моменти и това ни помогна да се справим с всичко без да имаме нужда от професионална помощ.

Как управлявахте бюджета за ремонта? Имате ли някакви съвети към тези, на които предстои реновиране на стара къща? 

Още в началото един приятел ни даде съвет да купуваме всичко необходимо предварително. Например - преди да започнем ремонта за банята, да купим всичко - тръби, душове, тоалетна, шкафове, параван и т.н., за да знаем точните размери на всичко още при започването. Ако успееш да планираш всичко добре, имаш ясна представа кое колко ще ти струва и е по-малко вероятно да се появят непредвидени разходи. Разбира се, хубаво е като си правиш бюджет за ремонта, да добавиш 15-20% (поне) за допълнителни неща, защото такива винаги ще има. 

Друг добър съвет би бил да започнат приоритетно - първо покрива, после дограмата, и от там насетне - стаите по важност.

Ние нямахме баня и тоалетна, а зимата наближаваше, затова първо направихме тях. След това си направихме кухня и хол, а най-накрая двете спални. Най-добрият вариант е да не живееш в къщата докато я ремонтираш, защото можеш да работиш по-спокойно - без да трябва постоянно да местиш багаж, да се притесняваш колко прах се вдига и т.н. Но дори и да се налага да живееш в нея - постижимо е и всеки може да се справи.

Колко време протече целият проект? 

Ремонтът на къщата ни отне около две години - плътно работа всеки ден. В някой дни сме работили повече, в други по-малко (защото си гледахме и зеленчукова градина), но като цяло се справихме с основните неща по къщата за две години. Разбира се, има още куп довършителни неща, но - животът е пред нас.

Какви бяха основните трудности с които се сблъскахте и как ги решихте? Като теглите чертата каква беше крайната цена на ремонта? 

Основните трудности са винаги финансови - реставрирането на стара къща гълта изключително много пари. Най-трудно е когато имаш огромно желание да продължиш с ремонта, но средствата са свършили и трябва да проявиш търпение докато събереш достатъчно, за да продължиш. Много пъти сме се лишавали от други неща, за да можем да си купим необходимите материали, уреди, мебели и т.н. Но - когато знаеш защо го правиш, не тежи толкова. Имаш ли истинско и искрено желание - намираш и начин. Проблемите са просто трудности, коити намираш как да прескочиш/разрешиш и продължаваш напред. Не спираш при първата трудност. 

За крайната цена на ремонта - не можем да кажем с точност, защото в началото не си водихме записки за кое колко пари сме дали. Може би около 30,000 лв, като това включва и закупуването на всички необходими инструменти, за да можем да си правим ремонтите сами.

Какво бихте посъветвали нашите читатели, които се захващат с такъв мащабен ремонт? 

Заредете се с вяра и търпение. Не е лесно и със сигурност ще срещнете много предизвикателства по пътя си, но не се предавайте. Струва си всяко усилие, всяка сълза, всяка болешка тук и там.

Да виждаш как лека-полека даваш живот на своя дом е едно от най-удовлетворяващите и изпълващи живота със смисъл чувства. 

Как се промени животът ви от както взехте решение да се преместите на село?

Промени се в много насоки - успяхме доста да се успокоим и да забавим темпото. Мирогледът ни се промени - започнахме да оценяваме нещата от живота по различен начин. В града сме имали разни притеснения, които тогава са ни се стрували като много големи проблеми, а сега виждаме, че са били напълно незначителни. Радват ни много повече простички неща, а дните ни са изпълнени със смисъл.

Събуждаме се и заспиваме с благодарност, защото се чувстваме на мястото си тук и сега. И не мечтаем да бъдем някъде другаде. Голямо богатство е това и го пожелаваме на всеки!