Следва:
Исторически музей "Искра"
Исторически музей "Искра" е сред най-старите, най-богатите и най-известните регионални музеи в България. В него се съхраняват над 70 000 оригинални експоната, отразяващи богатата материална и духовна култура на Казанлъшкия край. Мисията на музея е да опазва, изследва и популяризира историческото наследство на Казанлък и региона. В историческия музей се съхранява необятната история на тракийски гробници от "Долината на тракийските владетели". Казанлък се слави с уникален бит и култура, а покрай производството на розовото масло се развиват и редица интересни занаяти. В новата трезорна зала са изложени най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийските гробници в региона. Рядка колекция от монети и други предмети от тракийската епоха като накити, муниции, златен венец на Севт III, неговите шлем и наколенници. Музеят в Казанлък е една от институциите на паметта в България с най-продължителна история.
Археокомплекс "Долината на тракийските царе"
През 2024г. Община Казанлък открива своето ново съкровище в "Долината на тракийските царе". Археокомплексът, който въплъщава в себе си не само историята на траките, а чрез VR-очилата, ни дава възможността да се пренесем и в техния свят. Историческият комплекс разкрива по съвременен начин богатото културно и тракийско наследство, като вътре е изобразен макет на град Севтополис - античен град, който е най-известният обект под вода в българската археология. Археокомплекс "Долината на тракийските царе" е един уникален проект, разкриващ историята на наследството ни със своите съвременни туристически технологии, които предлага на туристите си. Чрез иновативността, с която разполага културният комплекс, той се превръща в един от водещите културни и туристически обекти в България.
/Източник: Община Казанлък
Музей на розата
Розопроизводството е неизменна частица от казанлъшкия край. Поради тази причина в града се намира единственият по рода си "Музей на розата". Той се помещава в нова сграда в парк "Розариум" и е част от Историческия музей "Искра" в гр. Казанлък. Единствен по рода си, главната цел на музея е да запознае хората с отглеждането на маслодайната роза по българските земи. Днес музеят съхранява над 15 000 експоната, свързани с розобера и розопроизводството от цяла България. Разполага с богата колекция от предмети, снимки и документи, разкриващи историята на българското производство на маслодайни рози. "Музеят на розата" е единствената по рода си жива експозиция за традиционния поминък - розопроизводство.
Паметникът на връх "Бузлуджа"
Връх "Бузлуджа" има изключителна значимост за българската история и национална идентичност, заради различните драматични събития, които са се случили на това място от средата на XIX век насам. На 23 януари 1974 г. архитект Георги Стоилов и инженерите започват подготовката на строителната площадка. Планинският връх "Бузлуджа" е свален с 9 метра (от 1441м до 1432м) като са изкопани 15 000 кубически метра скала за основата на паметника. В процеса са използвани общо 70 000 тона бетон, 3000 тона армирана стомана и 40 тона позлатено стъкло. Построяването на "Бузлуджа" е финансирано с публични дарения с намерението да се превърне в общонационална кауза. Поради трудното място, тежките метеорологични условия, особено през зимата, и конструктивната сложност, проектът е отнел повече от седем години (Януари 1974 г. – Август 1981 г.). Сградата е изградена от строителни войски под ръководството на генерал Делчо Делчев. Общо над 6 000 души са работили по паметника, включително много от най-добрите български архитекти, художници, скулптори и инженери. Паметникът "Бузлуджа" се състои от сферично тяло, символизиращо венец в памет на историческите събития, случили се на връх "Бузлуджа", и пилон, който представлява флаг, украсен с най-големите в света светещи червени петолъчки. Интериорът представя почти 1000 кв. м. изключителни мозайки, изобразяващи основни български исторически епизоди и личности, свързани с периода на социализма. По време на осемгодишното използване на паметника, той е бил посетен от над 2 милиона души, служейки като политически музей и място за ритуални събития. Имало е строг график за всеки ден през работното време. Около средата на 90-те години последните служители са освободени, а вратите на паметника заключени. Днес са останали най-вече неизползваемите материали – бетон, мозайки и трудните за разглобяване – метална покривна конструкция и мраморни облицовки.
Храм в могила "Оструша"
Гробницата е един от деветте шедьоври на град Казанлък и околността. "Оструша" се нарежда сред най-големите гробници в "Долината на тракийските царе". Открита напълно случайно от иманяри, разкопките за паметника започват през 1993г., провеждани от професор Георги Китов и екип от ТЕМП. Експозиция от информационни табла, които са поставени по стените около гробницата, разказват за откриването ѝ, особеностите на плана, архитектурата и стенописната украса. Гробницата е изцяло реставрирана и социализирана по проекта на Община Казанлък "Светът на траките". Благодарение на проекта по социализация основните части на комплекса могат да бъдат пълноценно видими. В саркофагоподобната камера има специален режим на наблюдение, което дава възможност на всеки посетител да види фреските по тавана в реално време, но без да влиза в самия саркофаг, за да не бъдат нарушавани температурата и влажността като задължителни параметри за опазване. Гробницата е уникална за това, че е най-ранното доказателство за използването на златото от траките като материал за инкрустация.
Казанлъшка тракийска гробница
Тракийската гробница в град Казанлък е първият от българските паметници, включен в Световния списък на паметниците на ЮНЕСКО. Открита е през 1944г. в надгробна могила в североизточния край на града. На нея са изобразени уникални стенописи в коридора и куполната камера. Това е едно от най-запазените произведения на античната живопис от ранноелинистичната епоха. За съжаление не може да се види в оригиналния си вариант, но точно до нея е изградено копие на гробницата, което е отворено за посетители. Открити са керамични съдове, кости на кон, амфора, позлата от погребален венец и части от златни накити. Намира се в самия град Казанлък в днешния парк "Тюлбе". Казанлъшката тракийска гробница е най-известният паметник на тракийската култура.
Регионът на Казанлък е богат на историческо и културно наследство, което е представено чрез редица значими обекти. Архитектурните детайли като издадените горни етажи, островърхите покриви и разнообразните декоративни елементи придават неповторим облик на сградите. Сред тях могат да се видят не само жилищни, но и обществени и религиозни сгради от възрожденската епоха. Типичните възрожденски къщи се отличават с каменни и дървени конструкции, с еркери, балкони и декоративни дървени резби. Улиците са тесни, павирани с калдъръм, а къщите стоят притиснати една до друга, създавайки характерен градоустройствен план с извити улици и калдъръмени площади.
Тази автентична възрожденска архитектура придава на Казанлък уникален и очарователен вид, запазвайки жив духа на миналото. Разходката из улиците на града е истинско пътуване във времето и утвърждава Казанлък като ключов културен и туристически център в България.
Източник: Община Казанлък