За района

    Архитектурните забележителности и богатата история на град Казанлък

    Статията е видяна от 543+ потребители
    Архитектурата на Казанлък е истинско съкровище, пазещо духа на Българското възраждане. Градът се отличава със запазени възрожденски сгради и къщи, които са ценен културен и исторически паметник. Казанлък е иновативен град в централна България, който чрез своята история и архитектура обединява традиционното със съвременното архитектурно и културно наследство. Наричан още "Долината на тракийските царе", градът се отличава с много ценни богатства, за които предстои да прочетете по-долу.

    Исторически музей "Искра"

    Исторически музей Искра.jpg
    Сградата на музея е тематично разделена на четири части, всяка с уникални експонати. В отдел "Археология" има находки от неолита и артефакти от тракийските владетели. "Възраждането" съхранява автентични експонати от периода преди Освобождението. Отдел "Нова история" представя бележити български дейци и съвременници. Има и секция "Етнография". /Източник: Община Казанлък

    Исторически музей "Искра" е сред най-старите, най-богатите и най-известните регионални музеи в България. В него се съхраняват над 70 000 оригинални експоната, отразяващи богатата материална и духовна култура на Казанлъшкия край. Мисията на музея е да опазва, изследва и популяризира историческото наследство на Казанлък и региона. В историческия музей се съхранява необятната история на тракийски гробници от "Долината на тракийските владетели". Казанлък се слави с уникален бит и култура, а покрай производството на розовото масло се развиват и редица интересни занаяти. В новата трезорна зала са изложени най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийските гробници в региона. Рядка колекция от монети и други предмети от тракийската епоха като накити, муниции, златен венец на Севт III, неговите шлем и наколенници. Музеят в Казанлък е една от институциите на паметта в България с най-продължителна история. 

    Археокомплекс "Долината на тракийските царе"

    макет на Археокомплекс.jpg
    Макет на древната столица Севтополис /Източник: Община Казанлък

    През 2024г. Община Казанлък открива своето ново съкровище в "Долината на тракийските царе". Археокомплексът, който въплъщава в себе си не само историята на траките, а чрез VR-очилата, ни дава възможността да се пренесем и в техния свят. Историческият комплекс разкрива по съвременен начин богатото културно и тракийско наследство, като вътре е изобразен макет на град Севтополис - античен град, който е най-известният обект под вода в българската археология. Археокомплекс "Долината на тракийските царе" е един уникален проект, разкриващ историята на наследството ни със своите съвременни туристически технологии, които предлага на туристите си. Чрез иновативността, с която разполага културният комплекс, той се превръща в един от водещите културни и туристически обекти в България. 

    археокомплеклс.jpg
    В основната сграда е пресъздадена тронна зала, където са разположени макети на най-значимите находки от Долината, сред които бронзовата глава на владетеля Севт III, златния венец от могилата "Голяма косматка", както и 4 тематични восъчни фигури – на тракийски цар, тракийска царица, виночерпец и воин. Композицията е според образите на запазените стенописи в Казанлъшката тракийска гробница.
    /Източник: Община Казанлък

    Музей на розата

    Музей на розата.jpg
    "Музей на розата" /Източник: Община Казанлък

    Розопроизводството е неизменна частица от казанлъшкия край. Поради тази причина в града се намира единственият по рода си "Музей на розата". Той се помещава в нова сграда в парк "Розариум" и е част от Историческия музей "Искра" в гр. Казанлък.  Единствен по рода си, главната цел на музея е да запознае хората с отглеждането на маслодайната роза по българските земи. Днес музеят съхранява над 15 000 експоната, свързани с розобера и розопроизводството от цяла България. Разполага с богата колекция от предмети, снимки и документи, разкриващи историята на българското производство на маслодайни рози. "Музеят на розата" е единствената по рода си жива експозиция за традиционния поминък - розопроизводство.

    Паметникът на връх "Бузлуджа"

    Бузлуджа.jpg
    Паметникът на връх "Бузлуджа" от птичи поглед /Източник: Община Казанлък

    Връх "Бузлуджа" има изключителна значимост за българската история и национална идентичност, заради различните драматични събития, които са се случили на това място от средата на XIX век насам. На 23 януари 1974 г. архитект Георги Стоилов и инженерите започват подготовката на строителната площадка. Планинският връх "Бузлуджа" е свален с 9 метра (от 1441м до 1432м) като са изкопани 15 000 кубически метра скала за основата на паметника. В процеса са използвани общо 70 000 тона бетон, 3000 тона армирана стомана и 40 тона позлатено стъкло. Построяването на "Бузлуджа" е финансирано с публични дарения с намерението да се превърне в общонационална кауза. Поради трудното място, тежките метеорологични условия, особено през зимата, и конструктивната сложност, проектът е отнел повече от седем години (Януари 1974 г. – Август 1981 г.). Сградата е изградена от строителни войски под ръководството на генерал Делчо Делчев. Общо над 6 000 души са работили по паметника, включително много от най-добрите български архитекти, художници, скулптори и инженери. Паметникът "Бузлуджа" се състои от сферично тяло, символизиращо венец в памет на историческите събития, случили се на връх "Бузлуджа", и пилон, който представлява флаг, украсен с най-големите в света светещи червени петолъчки. Интериорът представя почти 1000 кв. м. изключителни мозайки, изобразяващи основни български исторически епизоди и личности, свързани с периода на социализма. По време на осемгодишното използване на паметника, той е бил посетен от над 2 милиона души, служейки като политически музей и място за ритуални събития. Имало е строг график за всеки ден през работното време. Около средата на 90-те години последните служители са освободени, а вратите на паметника заключени. Днес са останали най-вече неизползваемите материали – бетон, мозайки и трудните за разглобяване – метална покривна конструкция и мраморни облицовки.

    Храм в могила "Оструша"

    Могила Оструша.jpg
    Вход към гробницата /Източник: Община Казанлък

    Гробницата е един от деветте шедьоври на град Казанлък и околността. "Оструша" се нарежда сред най-големите гробници в "Долината на тракийските царе". Открита напълно случайно от иманяри, разкопките за паметника започват през 1993г., провеждани от професор Георги Китов и екип от ТЕМП. Експозиция от информационни табла, които са поставени по стените около гробницата, разказват за откриването ѝ, особеностите на плана, архитектурата и стенописната украса. Гробницата е изцяло реставрирана и социализирана по проекта на Община Казанлък "Светът на траките". Благодарение на проекта по социализация основните части на комплекса могат да бъдат пълноценно видими. В саркофагоподобната камера има специален режим на наблюдение, което дава възможност на всеки посетител да види фреските по тавана в реално време, но без да влиза в самия саркофаг, за да не бъдат нарушавани температурата и влажността като задължителни параметри за опазване. Гробницата е уникална за това, че е най-ранното доказателство за използването на златото от траките като материал за инкрустация.

    Казанлъшка тракийска гробница

    тракийска гробница (2).jpg
    Сюжетът се интерпретира като погребално угощение. Отляво е представена жена в дълъг хитон, носеща в едната си ръка кутийка с двускатно покритие, а в другата – правоъгълно сандъче. Зад нея върви втора със светлосиньо наметало в ръце. Следва ги младеж водещ четири коня впрегнати в двуколка. /Източник: Община Казанлък

    Тракийската гробница в град Казанлък е първият от българските паметници, включен в Световния списък на паметниците на ЮНЕСКО. Открита е през 1944г. в надгробна могила в североизточния край на града. На нея са изобразени уникални стенописи в коридора и куполната камера. Това е едно от най-запазените произведения на античната живопис от ранноелинистичната епоха. За съжаление не може да се види в оригиналния си вариант, но точно до нея е изградено копие на гробницата, което е отворено за посетители. Открити са керамични съдове, кости на кон, амфора, позлата от погребален венец и части от златни накити. Намира се в самия град Казанлък в днешния парк "Тюлбе". Казанлъшката тракийска гробница е най-известният паметник на тракийската култура. 

    тракийска гробница (1).jpg
    Планът, градежът, стилът и техниката на стенописите, както и намерените предмети дават възможност Казанлъшката гробница да се датира в първата половина на ІІІ в. пр.Хр. /Източник: Община Казанлък

    Регионът на Казанлък е богат на историческо и културно наследство, което е представено чрез редица значими обекти. Архитектурните детайли като издадените горни етажи, островърхите покриви и разнообразните декоративни елементи придават неповторим облик на сградите. Сред тях могат да се видят не само жилищни, но и обществени и религиозни сгради от възрожденската епоха. Типичните възрожденски къщи се отличават с каменни и дървени конструкции, с еркери, балкони и декоративни дървени резби. Улиците са тесни, павирани с калдъръм, а къщите стоят притиснати една до друга, създавайки характерен градоустройствен план с извити улици и калдъръмени площади.
    Тази автентична възрожденска архитектура придава на Казанлък уникален и очарователен вид, запазвайки жив духа на миналото. Разходката из улиците на града е истинско пътуване във времето и утвърждава Казанлък като ключов културен и туристически център в България.

     

    Източник: Община Казанлък

    543
    Aвтор: Списание Daibau

    Полезна ли Ви беше статията?


    Търсене на добри изпълнители за областта Архитектура и дизайн?

    Идеи за обзавеждане на дома

    Списание със свежи идеи и съвети от нашите автори за организиране на вашето жилищно пространство

    ТЕНДЕНЦИИ, ДИЗАЙН