Всичко, което трябва да знаете, преди да вземете решение за изграждане на слънчева електроцентрала

Все повече и повече хора избират да се отърват от скоковете на цените на електроенергията. Отчасти благодарение на програмите за финансиране, които периодично се обявяват от Министерството на околната среда и водите, разходите за инсталиране на слънчеви електроцентрали стават по-ниски всяка година и по този начин те са по-достъпни. Използването на соларна система във вашия дом може да бъде интелигентна инвестиция поради много причини, включително значително по-ниски разходи, както и ползи за природната среда. Въпреки че няма универсално решение, ето малко информация, която може да ви помогне да решите какво би било най-добро за вас.

1. Защо да изберете слънчева електроцентрала?

Слънчевата централа е инвестиция, която се възвръща за около 7-8 години, след което практически нямате повече разходи за електроенергия и така ставате независими от промените в цените на енергията на пазара. Съдейки по разпоредбите на Закона за енергията от възобновяеми източници („Държавен вестник“, бр. 35/2011), използването на съоръжения за използване на слънчева енергия (възобновяеми енергийни източници, като цяло) е стратегическо направление на страната, поради което се одобряват различни видове и типове субсидии за закупуване на устройства и оборудване. Министърът на енергетиката предлага, съвместно с министъра на финансите, национални схеми за подпомагане използването на  енергия от възобновяеми източници. Съществува Национален план за възстановяване и устойчивост на Министерството на енергетиката, според който се предоставя финансиране на домакинствата за купуване на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване (Компонент 1) и на фотоволтаични системи до 10 kWp (Компонент 2). Общият бюджет на плана е 240 хил. лв, като една част е безвъзмездно финансиране от ЕС, а останалите средства са от национално публично и частно съфинансиране. За слънчева централа се предлагат и изгодни кредити със субсидирана лихва, което означава, че можете да изплатите инвестицията, като спестите разходи за електроенергия.

2. Какви видове слънчеви електроцентрали има?

Слънчевите централи се делят на мрежови, островни (независими) и хибридни слънчеви централи.

2.1. Мрежови слънчеви електроцентрали

Те са свързани към обществената електропреносната мрежа. Те пренасят електричество към и от обществената мрежа. Държавата подпомага със субсидии производството на електроенергия в слънчеви централи, защото това намалява зависимостта от изкопаемите горива и отделянето на CO2 в атмосферата. По правило, конвенционалните слънчеви електроцентрали не осигуряват електричество за захранване в случай на "спиране" на системата, освен ако не разполагат със собствени батерии за съхранение на излишната електроенергия.

2.2. Островни слънчеви електроцентрали

Независимите слънчеви електроцентрали са самостоятелни и не са свързани към обществената електропреносна мрежа. Те се основават на акумулатори или батерии, в които се съхранява излишната електроенергия. Островните слънчеви електроцентрали обикновено се използват за: вили, яхти, каравани, улично осветление, комуникационна поддръжка и други подобни.

2.3. Хибридни слънчеви електроцентрали

Хибридната слънчева централа произвежда електричество за собствените си нужди, но също така го взема от обществената мрежа, а в случай, че има излишък в производството, може да го изпрати в мрежата.

3. Слънчева централа със или без акумулатори/батерии да изберете?

Системата за слънчева централа, чиито съставни части са колектори, акумулатори и преобразуватели, има множество предимства в сравнение с класическите мрежови варианти:

• с финансови стимули, базирани на субсидии за рационализиране на потреблението и по-висока енергийна ефективност, цената на самостоятелна соларна централа се изравнява с тази на класическите соларни системи;
• в случай на прекъсване на електрозахранването поради "повреди в системата", винаги има резервно захранване от собствени акумулатори или батерии;
• когато има прекъсване на захранването, независимата централа може да продължи да работи, докато конвенционалната електроцентрала не може.

  

4. Колко мощна трябва да бъде слънчевата централа?

За малките потребители на електроенергия има програми за соларни инсталации, които осигуряват независимост и самостоятелност. В края на всяка година се изчислява консумираната електроенергия от мрежата и енергията, получена от слънчевата централа. Ако сте използвали повече, отколкото е произвела вашата инсталация, плащате допълнително за електроенергия. Ако обаче е обратното, тоест ако вашата слънчева централа е произвела повече електроенергия, отколкото сте консумирали, тогава няма да доплащате нищо, а излишъкът ще бъде пренесен за следващия отчетен период. Следователно инсталирането на слънчева електроцентрала, която е толкова силна, че да покрива предимно потреблението на домакинствата, без да създава излишъци, има икономически смисъл.

Изчисляване на годишната консумация на електроенергия - ако нямате намерение да добавяте нови консуматори към вашата система в близко бъдеще, тогава сумирайте последните 12 сметки за електроенергия и ще получите сумата на общата консумация, изразена в киловатчаса (kWh). Ако обаче, планирате допълнителни електрически консуматори като термопомпа, електрическа кола, инфрачервено отопление, електрически радиатори, климатици, сауна и други подобни, тогава тези стойности трябва да се добавят към текущата годишна консумация.

5. Къде обикновено се монтират фотоволтаичните модули на слънчевата централа?

Соларните клетки може да бъдат инсталирани на много достъпни места, но има определени ограничения, които трябва да се имат предвид, за да имате ефективна слънчева електроцентрала и бърза възвръщаемост на инвестицията.

• По правило, фотоволтаичните модули се поставят на покрива на сградата, където е монтиран електромерът.
• Най-добре е покривът да е с южно изложение - за други части на света трябва да се има предвид, че за една и съща централа са необходими повече модули; ориентацията на север не е подходяща, тъй като времето на слънчево излъчване е много кратко от тази страна.
• Слънчевата централа най-често се поставя на покрива на жилищна сграда; възможен е и монтаж върху покриви на други, спомагателни, т.е., бизнес сгради като гаражи, навеси, беседки, работилници и др., но решението за това е най-добре да вземе експерт - лицето, което ще наемете да направи инсталационния проект.
• Инсталирането на слънчева централа на земната повърхност също е възможен вариант, който отново зависи от няколко фактора като ориентация на парцела, очаквана консумация, тоест мощността на централата, която се взема и други подобни.
• Пригодността на съоръжението за инсталиране на устройства за самозахранване се проверява от експерт, който наемате по време на проучването.

  

6. Как местоположението на сградата, наклонът и ориентацията на покрива влияят върху количеството електроенергия, произведена от соларната централа?

Максималната ефективност на слънчевата централа се получава, когато слънцето огрява слънчевите клетки под ъгъл от 90°.

Оптимални резултати се получават, когато покривът е обърнат на юг и има наклон около 35°. Това е идеална позиция за лятното време, когато светлата част на деня е най-дълга и слънчевото излъчване е най-силно. Ето защо през летните месеци (от април до края на август) се получава най-много електроенергия. Но тъй като повечето сгради нямат това идеално положение на покрива, трябва да се направи точно изчисление колко електричество може да се получи на дадено място от 1 kW инсталирана модулна мощност.

7. Всички региони в България подходящи ли са за инсталиране на слънчеви електроцентрали?

България е разделена на три региона, в зависимост от интензивността на слънчевото греене.

Средният интензитет на слънчевото излъчване в Централен източен регион, предимно планински райони, е 1450 kWh/m2 годишно, за продължителността на греенето от 400 до 1 640 h. В Североизточния регион, предимно селски райони, индустриална зона, част от северна брегова ивица – 1 550 kWh/m2 за от  450 h до 1 750 h слънчево греене. В Югоизточен и Югозападен регион – 1 650 kWh/m2 за от 500 до 1 750 часа слънчево греене.

Средният интензитет на слънчевото излъчване на територията на България е около 1 550 kWh/m2 годишно. За проектантски цели, ако инсталацията се използва целогодишно, е най-добре да се познават пълните годишни данни.

8. Колко голям трябва да е покривът за слънчева централа?

Площта, която ще заемат фотоволтаичните панели на покрива на сградата, зависи от предишното потребление на електроенергия, всъщност броят kWh, (за стари сгради), или прогнозната годишна консумация (за нови сгради) за всеки потребител. Колкото по-висока е консумацията на електроенергия, толкова по-голяма площ ще изисква една самостоятелна електроцентрала, за да отговори на всички нужди на едно домакинство. Минималната покривна площ за инсталиране на електроцентрала е 31 m2, като такава система може да се използва само за потребители с най-ниска годишна консумация на електроенергия.

9. Какви видове покриви и покривни покрития са подходящи за инсталиране на слънчева електроцентрала?

Слънчеви клетки или фотоволтаични панели може да се монтират върху всички видове покриви – керемидени, ламаринени, с тегола, битумно фолио и други, както и върху различни видове конструкции (скатни, едноскатни, двускатни, многоскатни или плоски) и видове материали (дърво, стомана, бетон...).

10. Монтирането на фотоволтаични модули влияе ли върху гаранционния срок на покривните покрития?

Монтажът на слънчева централа не уврежда покрива по никакъв начин и следователно, не влияе на гаранционния срок на покривното покритие, ако монтажът е извършен от подходящо обучени специалисти. Освен това, изпълнителят обикновено гарантира непропускливост на покрива при съединенията с носещата конструкция на системата.

11. Необходима ли е смяна и/или ремонт на покрива преди инсталиране на слънчевата централа?

Смяната и/или обновяването на покрива не е задължително условие за инсталиране на слънчева централа, но със сигурност има смисъл, когато става въпрос за по-стари конструкции и/или покрития, тъй като слънчевата централа е дългосрочно решение.

12. Какъв е процесът на изграждане на слънчева електроцентрала?

Производителите и доставчиците на слънчеви електроцентрали обикновено работят на принципа "до ключ", което означава, че те се грижат за всичко - от първоначалната консултация до окончателния монтаж.

Стъпки на изпълнение:

1. избраният производител или доставчик на системата за соларна централа посещава обекта с вас и определя детайлите на проекта;
2. изготвя цялостна оферта въз основа на всички факти;
3. ако има такава възможност, специалистът ще подготви и цялата необходима документация за подаване на искане за субсидия или кредит;
4. монтаж на слънчева централа;
5. въвеждане в експлоатация и присъединяване на слънчевата централа към електрическата мрежа;
6. последното нещо подред е да научите как да използвате устройствата и оборудването.

13. Колко може да струва инсталирането на избраната слънчева централа?

Цената за доставка и монтаж на оборудването за изграждане на фотоволтаична слънчева централа е около 1 600 лв за 1 kW инсталирана мощност. За доставка на фотоволтаични панели, инвертор, акумулатор и др. са необходими около 1 000 лв за 1 инсталиран киловат. Цените за проектиране на централата, за стойки на модулите, за кабели, е индивидуална. Зависят от годишната консумация на енергия и вашето местоположение. При фотоволтаична система, която е свързана с електроразпределителната мрежа, с производство на 5 kW от соларните панели, подходяща за домакинства и малки промишлени производства, ще коства около 8 500 лв. Предимство на такъв тип инсталации е това, че не са необходими акумулатори, поради което тя е по-евтина и по-гъвкава в сравнение с автономна или хибридна.

Цената на фотоволтаична система, с 4 броя панели с 1,8 kW инсталирана мокност, инвертор, система за монтаж върху скатен покрив, кабели, съединители, смарт-електромер и някои допълнителни разходи като гаранция, например, ще бъде около 2 800 лв.

14. Какви субсидии или заеми се предлагат?

В България, физически лица могат да кандидатстват за безвъзмездно съфинансиране на фотоволтаични системи по програма за енергийни субсидии за 2022/2023 г., но има редица условия, които кандидатите трябва да изпълняват.  Кандидатът представя Предложение за изпълнение на инвестиции по съответните компоненти; предложението трябва да се одобри от СНД (Структура за наблюдение и докладване) към плана, като след това се сключва договор за финансиране. Освен това, дейностите по доставка, монтаж, пускане в експлоатация първоначално се заплащат със собствени средства, ь след това се кандидатства за възстановяване на разходите.

От вас зависи да следите тази информация и да кандидатствате или да се уговорите с производителя/доставчика да направи това вместо вас. По-точно, в зависимост от това каква слънчева централа ви е необходима и какви условия са поставени, може да се направи подходяща документация. Същото важи и за банковите заеми. Всяка банка има свои условия за кредитиране, а вие сами преценете какво ви устройва – колко средства и за какъв срок на погасяване.

15. Срок на възвръщаемост на инвестицията в слънчева централа

Колко ще ви се изплати подобна инвестиция зависи от цената на самата система и монтажа, но тя е средно около 7,5 години (без субсидии и според текущите пазарни условия), а слънчевата централа със сигурност ще работи 30 години или повече. Този начин на използване на ресурсите се отплаща за всички, особено за големите потребители. След пускане в експлоатация разходите за електроенергия се намаляват значително – дори до 75 %.

16. Поддръжка на слънчевата централа

Слънчевата централа не изисква специална поддръжка. Препоръчва се проверка на всеки 2 години и почистване на модулите, ако е необходимо (на всеки 3-4 години). Това е особено препоръчително при дълги периоди без дъжд и на места, където се събира много прах.

Работата на слънчевата централа може лесно да се следи чрез интернет приложение. За няколко секунди се получава информация за работата на всички елементи на слънчевата централа и е възможно да се реагира незабавно при възникнала грешка. Налични са данни за текущата мощност на слънчевата централа, за произведената енергия (дневна, седмична, месечна, годишна и обща енергия), както и данни за работата на отделните модули.

17. Гаранции и застраховки на слънчевата централа

Освен основната гаранция, на отделни елементи от слънчевата централа важат различни гаранционни срокове (точните условия са посочени в документите на отделните производители). Независимо от условията на гаранцията, има смисъл слънчевата централа да бъде допълнително застрахована в случай на екстремно лошо време.