Избор и текст: Шпела Рогел
Превод: Таня Пролич
Когато семейството се нанесе в къщата, децата бяха още малки, а родителите, с течение на времето, бяха в хронично притеснение. Предвид обстоятелствата, те оборудваха дома си по най-добрия начин. Доминираше тъмна тропическа дървесина и стени в изразителни тонове, което беше тенденция по онова време. След толкова години обаче, и след като мебелите почти изцяло са износени, собственичката започна да мисли за други, по-светли и неутрални комбинации. Така задачата по планиране се предостави на бюрото „Хабитаре“, което освен проектиране на интериорно оборудване, предлага и изпълнение, както и довършителни строителни работи. Екипът е абсолютно готов и способен за такива неща благодарение на богатия опит и знания, които е натрупал през годините с ремонтирането на стари къщи в Словения и хърватската част на полуостров Истрия.
Интериорната дизайнерка първо се зачуди дали сегашното оформление на стаите подхожда на семейството. Тя установи, че в отворения план на приземния етаж дневната заема най-красивата, просторна и най-светла част до стъклената стена, която продължава навън, върху дървената тераса и в зеления атриум. Семейството обаче, прекарва много повече време в кухнята и на масата за хранене, където освен готвене и хранене се провеждат и общуване, а понякога се изпълняват служебни или училищни задачи. На дивана, членовете на семейството обикновено просто гледат телевизия, така че той не се нуждае от видно място или пряка слънчева светлина. Така че имаше смисъл да се разменят местата на зоните и да се преместят кухнята и трапезарията към светлината, и кътът за седене - в средата на хола, където иначе беше необходимото място за телевизор. Появи се и желанието за камина, което доведе до решението да се изгради стена на откритото стълбище и така да се получи необходимото място за нея, телевизорът и допълнителен шкаф за съхранение на вещи. С преместването на кухнята с трапезарията до стъклената стена, се освободи пространството за нова идея на предишното място. Там дизайнерът подреди кът за книги с два големи и удобни фотьойла, които семейството обича да използва за четене, седене, но и за обуване на обувки, тъй като е близо до входа. Има и сервизни помещения, тоалетна за гости и гардероб зад тъмната стена.
За да осигури повече лично пространство на тийнейджърите, Лидия Рутар намали една от „детските” стаи на горния етаж и така направи нова баня само за тях. От друга страна обаче, родителите получиха и по-удобно място за себе си, като увеличиха съществуващата баня и намалиха стълбището на етажа, което беше твърде голямо. Получиха място и за дрешник, който стана част от банята. Може да е необичайно, но ще признаете, че е доста разумно и полезно решение, тъй като ви позволява да смените дрехите си веднага в банята след душ. Спалнята, освободена от гардероби, се превръща в оазис за почивка и сън.
Светли нюанси и дъбово дърво се преплитат в цялата къща, а акценти в тъмно сиво и петролено синьо оживяват стаите. Подбраните дизайнерски мебели са качествени и модерни, с меки аморфни линии и ретро нотка, която дискретно се отразява в детайли като краката на масите и леглата. Видът на интериора е завършен от лампи, модерни тапети, текстил с различни текстури и авторски картини. Така след ремонта, домът блесна в нов дух, с отчетлив и разпознаваем характер, като същевременно е пригоден за всеки член на семейството поотделно.
Наименовение на проекта: Ремонт на приземна къща Дизайнерски проект: „Хабитаре“ - Лидия Рутар Проект за осветление: „Хабитаре“ - Лидия Рутар, Юлия Зорник-Стърле Снимка: Миран Камбич Година на проектиране: 2018 Година на реализация: 2018 Площ: 210 m2 |