Видове фундамент - поясен, точков или плоча

1. Точкови основи

1.1. Какво представляват точковите основи?

За разлика от фундаментната плоча, която се изработва от едно цяло и е монолитна, този тип фундамент всъщност представлява съвкупност от по-малки, отделни основи, направени на точно определени места, в ъглови точки. Този термин включва и фундаментната система, която се състои от няколко еднакви елемента, които носят и пренасят натоварването на сградата върху земята. Точковите фундаменти най-често се изработват от стоманобетон – както повечето видове фундаменти. В сравнение с фундаментните плочи и поясните основи, те достигат по-дълбоко в земята, тъй като понасят предимно теглителни сили, почти никакви на опън. Разликата по отношение на фундаментните плочи и поясните основи е, че точковите основи не носят натоварването на нито един линеен конструктивен елемент, т.е. стени. Ако стената е изградена върху точкови основи, в нея трябва да бъдат скрити дървени или стоманени колони, представляващи носещи елементи.

1.2. Приложение на точковите основи

Точковите основи се използват предимно за фундиране на точкови елементи на сградата. Те включват стълбове, стълби, комини и електропроводи. Тези основи са предназначени за прехвърляне на товари от определени точки към опорни повърхности. Принципно важи правилото, че точковите фундаменти никога не са единствената система за фундиране, защото това би довело до неравномерно слягане на сградата. Следователно основите на сградата са свързани, което означава, че вместо точкови фундаменти практически се получават поясни фундаменти с разширения.

1.3. Точкови основи - изпълнение

Както повечето фундаменти, точковите се изливат в кофраж на строителната площадка, в предварително подготвен строителен изкоп. Основата на изкопа трябва да бъде добре определена и изравнена. Върху точковата основа се поставя колона, която се закрепва към нея по различни начини. Тази връзка може да се осъществи чрез вертикална армировка, като може да се монтират и стоманени пластини. Един от начините е производството на точкови основи със специални вдлъбнатини, в които в последствие се поставят сглобяеми колони. Не на последно място може да се монтират т. нар. чашовидни стъпки, които се заливат с бетон след поставянето на колоните.

2. Поясни основи

2.1. Какво представляват поясните основи?

В миналото най-често са се използвали поясни или лентови фундаменти, но през последните десетилетия тази роля постепенно се пое от фундаментната плоча. Най-лесно е да ги опишем и представим като малки стени под земята, които пренасят тежестта на обекта върху земята и така го облекчават. Точно както точковите фундаменти предават натоварването върху земята в точно определени точки, така и поясните фундаменти пренасят натоварването от линейните конструктивни елементи върху земята, като например натоварването на стените. Поясните основи не носят натоварването по дължина, а вертикално и диагонално.

2.2. Поясни основи - приложение

Поясните основи може да се използват при различни сгради - от семейни къщи до по-големи търговски сгради. Основното им предимство е, че са взаимосвързани. Такава конструктивна фундаментна система предотвратява неравномерното слягане на сградата. Слягане или набиване може да възникне при земетресения или други тектонични движения на повърхността и прекомерно натоварване на сградата (поради неподходящо оразмеряване (габарит) на конструктивни елементи). Последствията може да бъдат пукнатини в стените и като цяло лоша носимоспособност на цялата къща. Тъй като пукнатините по сградата никога не се появяват на еднакво разстояние или на равни интервали, тази част от сградата с повече пукнатини и съответно по-ниска носеща способност, започва да се сляга по-бързо от неповредените части на сградата. Неравномерно слягане на основата може да възникне и ако почвата не е добре подготвена, т.е. ако основата не е достатъчно здрава, набита и уплътнена.

2.3. Изливане на поясни основи

Въпреки че се наблюдават варианти от стомана и дървесина, лентовите основи практически винаги са направени от стоманобетон, с хоризонтално положени армировъчни пръти. На места има дървени поясни основи на стари сгради, но те представляват само културно наследство, а не съвременен принцип на строителство. Хоризонталните подсилвания на поясните основи са необходими, за да се увеличи твърдостта на основата и да се предотврати образуването на пукнатини.

2.4. Изолация на поясни основи

С изграждането и изливането на поясни основи все повече се полагат усилия за опростяване на конструкцията, но в същото време те да отговарят на всички изисквания на енергийно ефективното строителство, т.е. изграждането на нискоенергийни сгради. Поясните основи представляват предизвикателство в това отношение, тъй като топлоизолацията не може да бъде поставена без нито едно прекъсване, всъщност обвивката на сградата да е непрекъсната; прекъсването трябва да се направи точно в основата, което, разбира се, създава нежелани топлинни мостове.

Под поясните фундаменти топлоизолацията трябва да бъде изключително здрава и устойчива поради натоварването, всъщност непрекъснатият натиск, упражняван от обекта в тези точки и по цялата линия на фундамента. Ето защо решението за детайлите на основата, взето от строителния инженер, е от решаващо значение. Когато става въпрос за нискоенергийни сгради, проектантите предпочитат да изберат фундаментни плочи, тъй като те осигуряват защита без термомостове. Освен това, фундаментната плоча, за разлика от поясните и точковите основи, изисква по-малко изкопни работи и почти никакъв кофраж.

3. Подпори за фундамента

Подпорите за фундаменти не са най-често срещаният метод за фундамент, но понякога тяхното използване е необходимо. До тяхното изпълнение се прибягва, когато изпълнението на точкови фундаменти е невъзможно, поради очаквано неравномерно слягане на обекта или друга причина. Фундаментните опори, например, се монтират, когато колоните трябва да прехвърлят натоварването от сградата директно в земята. Гредата приема и предава натоварването в една точка, но със сигурност все още е под постоянен натиск. Ето защо колоните, стоящи върху опорите, трябва да бъдат поставени през равни отстояния.

4. Фундаментна плоча

4.1. Кога се използва фундаментна плоча?

Плоча за фундамент се изпълнява почти винаги, когато става дума за по-големи, по-взискателни обекти. Доскоро поясните основи се използваха най-често за по-малки жилищни сгради, но напоследък се наложи тенденцията все по-често да се правят фундаментни плочи и за фамилни къщи. Използват се предимно при слабоносещи почви, но поради опростяване на работата напоследък се прилагат и при твърди терени. Фундаментната плоча предпазва сградата от неравномерно слягане, тъй като намалява напреженията под основата, дължащи се на пренасянето на повърхностното натоварване. Това е особено важно, ако земята, върху която ще стои сградата, е слаба. Такива фундаменти са така наречените системни решения, тъй като свързват топлоизолация, хидроизолация и носеща основна плоча в единен възел. Подобно решение позволява и изграждане без термомостове на фугите при основата и стените.

4.2. Изпълнение на фундаментна плоча

Плочестите основи, за разлика от точковите и поясните, те изискват по-плитки изкопи, а и кофражът се прави много по-лесно. Фундаментната плоча винаги е стоманобетонна, но може да има различна дебелина в сечението в зависимост от това какво ще се изгражда над нея. За по-малки обекти, по правило, се изработва плоча с еднаква дебелина по цялата повърхност, тъй като не са необходими различни дебелини. Размерите на фундаментната плоча, както и размерите на лентовата или точковата основа, трябва да отчитат натоварването на основата, носимоспособността на почвата и качеството на бетона.

4.3. Изолация на фундаментна плоча

Ако става въпрос за нискоенергийна сграда, винаги се препоръчва фундамент плоча. Осигурява много добра термозащита, без термомостове. В последно време, фундаментната плоча все по-често се поставя върху топлоизолация и подобно изпълнение показва много предимства.

5. Пилоти

Дълбоко фундиране, т.е. анкериране или пилотиране, се използва, когато носещата почва е изключително лоша. Такъв пример са блатисти или песъчливи терени, където трябва да се използват пилоти, за да се достигне до "здрава", устойчива, носеща основа.

Проектантите могат да изберат бетонни, дървени, стоманени или чакълени пилоти. Изборът на вида на пилотите зависи от дълбочината, на която е разположена носещата почва, носимоспособността като цяло, размера на обекта, икономичността, наличната технология, характеристиките на натоварването и много други.

Пилотите, също така, може да бъдат допълнително класифицирани на типове или подтипове. Има пилоти, които се поставят на "здрава" основа и се използват предимно, когато става дума за плитко фундиране. Има и така наречените висящи или плаващи пилоти, а те са крепежни елементи за още по-плитка основа. Има и друг вид пилоти, които представляват колони, които пренасят натоварването отчасти чрез триене и отчасти чрез армировка.

Видът на фундамента се предлага от архитекта, а след това трябва да се провери носимоспособността от строителен инженер конструктор. Само той/тя може наистина да определи кой тип фундамент е най-подходящ.