Каменни подове - какво трябва да знаете?

1. Каменни подове – обща информация

1.1. Използване на естествен камък в строителството

През последните години популярността на естествения камък нараства, а вътрешните пространства с подове от естествен камък стават все по-популярни. Естественият камък за стенни и подови покрития сега, може свободно да се каже, е истинска тенденция в интериорния дизайн. Наред с дървото, естественият камък, със сигурност, е най-старият строителен материал. Достъпен в природата в почти всички географски райони, той е запазил статута си на важен елемент в строителството и до днес. Високата плътност и здравина на естествения камък са причината за неговата дълготрайност, и възможността каменните сгради да бъдат използвани стотици години след построяването им. Това със сигурност гарантира отличното запазване на каменните настилки. Сградите, в които е използван естествен камък, се считат за по-ценни, луксозни и издигат строителните стандарти на по-високо ниво.

1.2. Използването на камък в миналото

Някога камъкът се е смятал за основен строителен материал, който е бил широко използван както за настилка на пътища (римските пътища са добър пример за това), така и за облицоване на вътрешни повърхности. По това време, обаче, има разлика в стойността и значението на определени видове камък и в начина им на обработка. Богатите облицовали домовете си с най-скъпите и най-ценни видове, които били обработвани от изкусни майстори, а след това поставени по начини и оформление, които също се смятали за изключителни образци за изработка. Подовете и стените на важни държавни сгради, дворци и, разбира се, църкви са били покрити с най-добрите и най-красиво изработени камъни, най-често под формата на някаква геометрична схема или мозайка. В епохата на барока използването на камък става почти задължително, така че той започва да покрива абсолютно всички повърхности с изключение на таваните. Ето защо и днес използването на камък в последните етапи на външната и вътрешната декорация се счита за много изискан, изключително елегантен и, разбира се, луксозен дизайн.

1.3. Кои повърхности трябва да бъдат облицовани с камък?

През последните десетилетия изглежда, че минималистичните тенденции се завръщат на мода и това може да се види най-добре чрез много честото използване на правилото „по-малко е повече“. В практическо приложение това означава, че претрупването трябва да се избягва във всеки смисъл, защото само определени елементи, които се считат за ценни, могат да изпъкнат. Ето защо, когато става въпрос за камък, се препоръчва с него да се покрият само някои повърхности или техни части. Тези повърхности са предимно подове и по-рядко стени. Използването на камък по стените, в къщи, е „запазена марка“ предимно за баните, докато каменните подови настилки може да се полагат във всички стаи, независимо от тяхното предназначение, въпреки че това е по-често в кухни, бани, фоайета или коридори, отколкото в други части на дома.

1.4. Предимства на облицовката с камък

Облицовката с камък има много предимства. Най-голямото е, разбира се, издръжливостта на каменната повърхност, независимо дали става впръос за под или стена. Поради изключителната здравина на естествения камък, подовата настилка ще бъде много устойчива на удари, драскотини и други механични повреди. Освен това, именно поради тази издръжливост каменните подове лесно се поддържат; течностите не проникват през повърхността им - може да се избършат с влажна кърпа, както и другите видове замърсявания. Каменната облицовка, също така, повишава стойността на всеки дом, защото е нетипична и необичайна инвестиция в името на стил и естетика.

1.5. Недостатъци на облицовката с камък

Субективно, можем да приписваме различни недостатъци на камъка, който се използва като материал за екстериора и интериора, но цената е практически единственият истински недостатък. Естественият камък като строителен материал е един от най-скъпите на пазара, а работата с него струва много. Тъй като обработката и поставянето са много взискателни и отнемащи време процеси, които изискват квалифицирани и опитни майстори, не ви препоръчваме да опитвате сами. Освен това, камъкът е устойчив само на определени химикали, така че ако не е импрегниран и защитен по подходящ начин, всички усилия и разходи могат да бъдат напразни.

2. Видове камък и неговото използване

Определените видове камък, всъщност, са отделни видове скали и се разделят на три основни групи - магматични, метаморфни и седиментни скали. Твърдостта, външният вид и устойчивостта на механични и химични повреди, а оттам и годността за употреба, зависят от групата, към която принадлежи даден камък. Преди покупка е много важно да се запознаете със свойствата на определените скали, които желаете. В България се използват предимно местни видове естествен камък, като: гранит, мрамор, варовик, пясъчник, шистов камък, бигор.

2.1. Магматични скали

Магматичните скали често се наричат ​​еруптивни, тъй като са се образували в процеса на охлаждане на течната маса, тоест магмата, която вулканите са изхвърляли в далечното минало на Земята. Тези скали са образувани чрез процеса на кристализация или втвърдяване на магмата от разтопен камък. Ето защо, магматични скали са много разпространени, а у нас често срещани са и гранита и порфира. Поради минералния си състав и зърнеста структура най-често използваният е гранитът, който има и отлични технически характеристики. Благодарение на своята твърдост и разнообразие от цветове, текстури, структура и издръжливост, той е подходящ за всякакви вътрешни и външни повърхности, особено за тези с високи механични натоварвания, както и такива, подложени на излагане на атмосферни влияния и температурни колебания. Когато става дума за видове камък за фасади, най-често за целта се използва натрошен естествен камък (видове като шистов камък, варовик, гранит, порфир и други), с дебелина до 2 сm. Освен натрошен, дялан камък, за направата на фасади могат да се използват рязани плочи, пръчки и други елементи.

2.2. Седиментни стени

Втората група скали са от утаечен или седиментен произход. Те са се образували от отлагането на фин материал и постепенното му превръщане в скална маса, което най-добре се вижда в хоризонталните пластове на скалите. Тази група включва брекча (ломен камък), пясъчник, варовик и креда. Тези скали могат да бъдат намерени в различни типове и форми, като често съдържат парчета чакъл, черупки и дори вкаменелости. Седиментните скали са сред по-чувствителните и по-меки, така че тяхната здравина не може да се сравни с тази на метаморфните, като гранита. Тъй като са по-чувствителни и в различни цветове, тези видове камък най-често се използват за вътрешна облицовка и декорация, а само понякога за фасада, когато тя е адекватно защитена от стрехите.

2.3 Метаморфни скали

Третият вид скали са  тези, които се образуват при трансформация на магмени и седиментни скали под въздействието на висока температура, налягане или химични процеси. Те се считат за по-здрави от седиментните, но по-слаби от магмените скали. Най-известните метаморфни скали са мрамор, пясъчник и кварцит. Пясъчникът се използва за облицовка на подпорни стени, конструктивни колони и подови повърхности. Мраморът се счита за един от най-престижните и колоритни видове строителни материали, които са названи по името на мястото им на добиване. Поради атрактивния си и луксозен външен вид, мраморът се използва основно в интериора като камък за подови и стенни облицовки.

3. Облицовка с камък - процес

3.1. Подходящо време за облицовка

Каменната облицовка трябва да се поставя върху външни повърхности през лятото, тъй като тогава степента на разширяване на камъка е най-висока, докато на закрито може да се монтира през зимата, но само ако помещението се отоплява и температурата никога не пада под 5°C.

3.2. Подготовка на основата за полагане на камъка

Преди да започнете да полагате камъка, основата трябва да бъде подготвена. Ако камъкът се поставя върху външни повърхности, трябва да се подготви изкоп не по-дълбок от 20 сm. При покриване на външни повърхности основата, също така, трябва да бъде добре направена и леко наклонена заради оттичане на дъждовната вода (2 %). Трябва да се вземе предвид и подходящият брой отводнителни елементи, които включват канали, канавки, дренажи и други подобни.

Ако камъкът се поставя във вътрешността или на веранди и балкони, замазката, тоест циментовата замазка, върху която ще се постави камъкът, трябва да бъде добре изравнена, хомогенна и равномерна по цялата повърхност. Ако става въпрос за места, където ще има течаща вода, напр. бани или тераси, основата трябва да бъде подготвена с подходящ наклон (2 %), за да може водата да се оттича безпроблемно и лесно.

3.3. План за полагане на камъка

След изравняване и подготовка на повърхността, следва полагането на каменните плочи. Камъкът трябва да е напълно чист и сух. Няма да е излишно, ако бюджетът и планът за работа се прегледат още веднъж преди началото на работата и се определи точката, от която ще започне полагането, така че каменната облицовка да изглежда максимално красива. В същото време трябва да се имат предвид и „подови бариери“ като канали, релси или бордюри, стъпала и др., които силно влияят на начина на работа.

3.4. Лепило за каменна облицовка

Каменната облицовка се извършва чрез лепене, тоест нанасяне на дебел слой лепило. Изборът на лепило зависи от вида на камъка за облицовка, състоянието на основата и предназначението на повърхността (дали облицовката ще бъде в контакт с вода или не). От решаващо значение е лепилото да постига 100 % адхезия към повърхността и да е от вида  на лепилата с повишена пластичност, със специална добавка (пластификатор). Сто процента контактна повърхност означава, че облицовката няма да има места без лепило, откъдето би могло да проникне вода. Ето най-важните еластични свойства на лепилото. Модулът на еластичност на разширението на камъка за облицовка се различава от модула на еластичност на удължаване на основата, което означава, че при промяна на температурата (подово/стенно отопление и охлаждане) основата и облицовъчният материал се свиват и разширяват по различен начин, което води до движение и напукване на каменната облицовка. Лепило, съдържащо компоненти за еластичност, т.е. за деформация, може да компенсира тези несъответствия на повърхностите.

3.5. Фугиране на каменните плочи

Фугирането е последната стъпка при полагането на каменна облицовка. За фугиране на естествен камък трябва да се избере гъвкава и водоустойчива смес. Преди да започнете със самата работа, всички фуги трябва да бъдат добре и правилно почистени и изсушени, като е необходимо и да се провери дълбочината им. Опаковката на фугиращата смес винаги съдържа информация как да се използва, така че тук можете да намерите инструкции за пропорцията при смесване на фугиращия прах с вода. След смесване в определеното съотношение трябва да се изчака няколко минути. След това може да се започне с фугирането. Както при лепенето на фаянсови   плочки и теракота, и тук се използват пластмасови кръстове, тоест разделители, за да изглеждат фугите възможно най-равномерни и уеднаквени. Важно е накрая всички фуги да са изцяло запълнени.

3.6. Избор на цвят на фугиращата смес

При избора на цвета на фугиращата смес е желателно той да бъде максимално сходен с цвета на изработения камък, освен ако умишлено не искате да подчертавате контраста. Фугиращата смес изсъхва постепенно на въздуха, така че трябва да изчакате известно време, за да видите правилния нюанс. Почистването трябва да започне едва когато сместа е напълно втвърдена, за да не се отмие.

3.7. Форми и повърхности на камъка

Естественият камък може да се използва в необработен вид (например пясъчник за укрепващи/подпорни стени и зидария), но е по-практично да се използва най-вече рязан и обработен. Технологичните процеси за обработка на камък може да бъдат механични (тук спадат абразивните и ударните), термични и процеси на обработка с ултразвук, лазер и високочестотни токове, като кой от тях ще се използва зависи от предназначението и качествата, които ще бъдат получени. Във всеки случай, при довършителната обработка на каменните елементи се отстранява много тънък слой камък от външната повърхност, като с това не се променят формата и размерите, а им се придава необходимия декоративен ефект и се удължава трайността. Така, накрая се получават груби, средногруби и фини повърхнини, които в съответствие с това се използват  в банята и на открито (с грапава и набраздена повърхност, против хлъзгане) или полирани, изпечени, със защитно покритие или „сурови“ повърхнини за закрити помещения.

3.8. Размери на каменните плочи

Размерите на каменните плочи са различни и зависят от вида на скалата. Обикновено са между 20 и 60 сm широки и дълги, но може да бъдат и по-големи. Препоръчително е размерите на облицовката да са такива, че един или двама монтажисти да могат лесно да ги повдигнат.

4. Техники за полагане на камък

Най-общо казано, има три техники за поставяне на камък.

4.1. "Плаваща“ техника

Първият вид е т.нар. „плаващ“. Този начин на работа означава, че върху подготвената основа се нанася първи, по-тънък слой лепило, а веднага след това втори, по-дебел, който се набраздява с назъбена маламашка. Камъкът се поставя в нанесения, още неизсъхнал слой лепило и се притиска, след което се позиционира и фиксира с дървен или гумен чук.

4.2 Техника „намазване на гърба“

При този процес, за разлика от предишния, лепилото се нанася директно върху плочата, всъщност от задната ѝ страна, като веднага се фиксира върху основата. Тази техника е особено полезна за облицовка на каменни плочи с неравномерна дебелина.

4.3. Комбинирана техника

Третият начин за поставяне на камък е т.нар. комбинирана техника. Когато се работи по този начин, лепилото се нанася както върху каменната плоча, така и върху основата, след което плочите се фиксират на мястото им с дървен или гумен чук. Този метод най-често се използва за покриване на външни повърхности.

5. Собственоръчно полагане на облицовка от камък

Поставянето на каменна облицовка се счита за трудна задача, която е най-добре да се остави на професионалисти с дългогодишен работен стаж и опит. Процесът на полагане на камъка се състои от няколко стъпки, които изискват много внимание и чести проверки на основата и качеството на работа. Необходими са и специални машини и инструменти като диамантено острие за рязане и изрязване на камък, което повечето хора нямат в гаража, а покупка за еднократна употреба не си струва, поради високата цена . Майсторите ще го направят много по-бързо, по-професионално и по-качествено, с гаранции за работата си, затова не ви препоръчваме да се впускате сами в подобно начинание.

6. Разходи за облицовка от камък

Цената за полагане на камък зависи най-вече от сложността на терена и майстора, тъй като цените на един  изпълител се различават значително от тези на друг. Цената за поставяне на камък върху вече подготвена основа е между 25 и 35 лв/m2, но ако се наложи да се направи основата, върху която ще се полага камъкът, разходите се увеличават. Тази цена, разбира се, не включва разходите за материали, които са значителни, когато става дума за естествения камък, а и до голяма степен зависи от вида,  размерите и доставчика на камъка.