1. Централно отопление - какво трябва да знаете?

1.1. Колко топлина е необходима?

Съвременните отоплителни технологии насърчават спестяването на енергия и опазването на околната среда. И така, преди да изберете един от методите за отопление, запитайте се колко топлина е наистина необходима? Топлината е напълно субективна и лична категория на възприятие и се различава от човек до човек. При една стайна температура, на някой му е горещо, а някой се тресе от студ. Много фактори влияят на сетивата ни, така че и за усещането ни за топлина в помещението имат значение вградените материали, големината на стаята, относителната влажност и т.н. Счита се, че оптималната температура за жилищни помещения е от 19-23 ° C и че хората се чувстват най-комфортно при около 22 ° C.

1.2. Как работи централната отоплителна система?

Централното отопление е система, базирана на загряване на вода в централен котел. Чрез нагряване, водата става по-лека и се прехвърля през тръби към радиатори или други отоплителни тела в стаите на апартамента или къщата. Преминавайки през тръбите, водата се охлажда и възвръща специфичното си тегло, така че като такава се връща в централната горивна камера и отново се загрява. Когато не е възможно да се осигури такава естествена циркулация на водата поради нейните физични свойства, се инсталира поточна помпа, която помага за това движение. Системата за централно отопление се състои от:

- котел, т.е. печка като централна горивна камера,

- отоплителни тела - радиатори, подови, стенни и таванни тръби,

- разпределителна система - централна горивна камера и тръби и

- разширителен съд.

1.3. Различни материали за огрев

Печката или котелът осигуряват съответната топлинна енергия, която се предава чрез разпределителни тръби към всички помещения в апартамента или къщата. Топлината се създава в печка или котел, чрез изгаряне на различни видове гориво. Най-често използваните са нафта, газ, електричество и твърди горива (въглища, дърва, пелети ...). На пазара можете да намерите и т.нар комбинирани пещи, които имат различни горивни камери за различни горива. Има и печки, които се свързват към слънчево отопление.

В нашия регион отоплението е голям разход за всяко домакинство, защото трябва да се използва около 200 дни в годината. Потребителите на по-малко енергийно ефективни енергийни източници и отоплителни системи (нафта, газ, електрически радиатори, стари печки за дърва или дървени стърготини и др.) могат да спестят до 75 % от разходите, при преминаване към термопомпи или друга модерна технология. Наред с по-ниските разходи, новите системи са далеч по-опростени и по-важното - създават по-приятен микроклимат и по-малко вредят на околната среда.

1.4. Бъдете много внимателни, когато използвате газови уреди!

Когато за отопление сте избрали газ,  трябва да бъде осигурено и адекватно отвеждане на дима. Необходимо е да се монтират димоотводни тръби (кюнци) от неръждаема стомана. В помещението, където е разположена газовата камина, електрическите инсталации трябва да бъдат монтирани по специален начин съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на газовите уреди.

1.5. Разширителен съд

Това устройство е един от елементите на отоплителна система. Неговата задача е да предотврати повреда на системата заради увеличаване на налягането на водата в горивната камера. При нагряване водата се разширява и излишната вода се отвежда в разширителните съдове, за да се предотврати повишаването на налягането в системата. Полученото налягане по някакъв начин трябва да се освободи и следователно има предпазни клапани. За да изпускат парата своевременно и по предписан начин, разширителните съдове трябва да са достатъчно големи и правилно монтирани.

1.6. Вторично отопление

Към всяка основна отоплителна система може да се добави вторична, под формата на слънчеви колектори или термопомпа. Мощността на вторичния източник на топлина зависи от размера и нуждите на сградата, която искате допълнително да отоплите. За да направите изчисление, можете да използвате дадените стандарти (ISO 9001: 2000 и SRPS.M.E6.100, 101 и 120), по които се пресмята колко топлина трябва да бъде произведена, за да се нагрее обект с определен размер до 19 ° C при минимални външни температури.

2. Монтажисти на централно отопление

Монтажът на централно отопление определено трябва да бъде оставен на опитни монтажисти. Те използват подходящи сертифицирани материали, които са преминали всички тестове. Система за централно отопление, която е изпълнена професионално и качествено, рядко се разваля, така че не е нужно да се притеснявате за нейната надеждност. В противен случай, може да се превърне в голям проблем. Когато избирате изпълнител, освен професионализъм и опит, трябва да обърнете внимание и на това дали предлага гаранции, редовна поддръжка и сервиз.

3. Видове централно отопление

3.1. Според отоплителните тела

3.1.1. Радиаторно отопление

Радиаторното отопление е включено в т.нар. системи с висока температура. Това е един от най-често срещаните начини за отопление. Радиаторите отопляват по два начина: чрез излъчване на топлина и циркулация на въздуха в помещението (нагрятият въздух се издига до тавана, а студеният въздух остава отдолу). Топлината се пренася чрез топлоизолирани тръбопроводи, които са видими или инсталирани в подове и стени. Към централната отоплителна система могат да бъдат свързани газови печки, котли за биомаса и котли за гориво или някои видове термопомпи. Радиаторите, поставени под прозорци, са най-енергийно ефективните. Предимствата на радиаторното отопление са просто регулиране на температурата, бързо и ефективно отопление, възможност за избор на режим на работа и монтиране на радиатори с различни цветове и форми, ниска цена, както и измерване и разпределение на разходите в общите съоръжения.

3.1.2. Подово отопление

Подовото отопление е повърхностна система, която се монтира в пода. Загрятата вода разпределя топлината по цялата повърхност на пода и по този начин загрява повещението. Поради размера на повърхността температурата на водата в тръбите е по-ниска (26 ° -28 ° C). Ето защо подовото отопление е една от нискотемпературните системи, захранвани от нискотемпературна термопомпа или слънчеви колектори. Разходите за такова отопление са с до 15% по-ниски от тези за радиаторно отопление. Предимствата на подовото отопление са повече пространство, свободни стени, приятна топлина под краката и по-ниска температура и влажност, но и по-голямо усещане за топлина в помещението и, разбира се, икономия на разходи. Може да се каже, че единственият недостатък на тази система е бавността - системата се нуждае от няколко часа за оптимално отопление на пространството.

3.1.3. Стенно отопление

Стенното отопление може да бъде самостоятелна или вторична отоплителна система, наред с подово отопление. Тъй като има много предимства, със сигурност може да се каже, че все повече хора избират него. Предимства са оптималното и равномерното разпределение на топлината, по-ниските разходи; може да бъде превърнато в охлаждане, чрез регулиране на мощността и температурата; не се вдига прах, няма корозия на тръбите, защото са пластмасови, няма плесен или конденз от вътрешната или външната страна на стените; също така, студът на външните стени не може да понижи температурата вътре. Стенното отопление, обаче, има и недостатъци - мебелите, поставени до стената, намаляват ефективността на отоплението, сградата трябва да е напълно топлоизолирана, инсталацията изисква обработка на големи площи и стените не трябва да се пробиват за боядисване или нещо друго. Може да се каже, че поради скоростта на работа, отоплението на стените е най-добро за сглобяеми сгради, които имат по-малко акумулиране на топлина.

3.1.4. Отопление с топъл въздух

Тази система работи на принципа на издухване на топъл въздух в пространството. Ето защо е най-подходящо за сгради, които са построени според стандартите за пасивни къщи. Мрежа от вентилационни тръби е разпределена в цялата сграда и всяка стая има свой собствен канал. Системата също така позволява възстановяване на въздуха, което увеличава степента на топлинна ефективност. Възстановяването се извършва така, че свежият въздух да поеме топлината на вече нагрят, използван въздух, който се изхвърля, но така че те да не се смесват помежду си. Предимството на това отопление с горещ въздух е, че отоплението и вентилацията се извършват едновременно. Системата може много лесно да се превключи в режим на охлаждане и по този начин да бъде централният климатик. Чрез издухване на нагрят или охладен въздух стаите се нагряват или охлаждат много бързо, но основното условие е те да са идеално изолирани и непропускливи.

3.2. Еднотръбна и двутръбна система

От котела или печката до отоплителните тела, топлината се разпределя главно през тръбопровод. Колкото по-дълъг е тръбопроводът, толкова по-големи са топлинните загуби и обратно. Ако, при това, тръбите преминават през помещения, които не се отопляват, те трябва да бъдат добре изолирани.

Има еднотръбни и двутръбни системи за централно отопление. В двутръбна система, водата навлиза в радиатора от едната тръба и изтича през другата. Тръбите свързват радиаторите в паралелна система, която позволява температурата да бъде еднаква навсякъде. В еднотръбна система радиаторите са свързани последователно и всеки следващ получава частично по-студена вода. Ето защо се правят контури, тоест клони, които предотвратяват твърде студената вода.

3.3. Топлофикация или собствено котелно помещение

В централната отоплителна система топлинната енергия се произвежда в отоплителна централа или промишлено котелно помещение. Размерът на тази система се определя от размера на потребителската мрежа, т.е. от размера на населеното място. Топлоенергията достига до къщи и сгради чрез мрежата за топла вода. Всяко отделно съоръжение има своя собствена подстанция, през която тече захранването от мрежата. Изчисляването на консумираната топлина се получава на базата на измерване на количеството топлина, редовна или еднократна сума. В самата сграда отоплителната система работи по същия начин, както когато става въпрос за собствено котелно помещение. Единствената разлика е, че топлофикацията се управлява от един от служителите в отоплителната система, а котелното - собственикът.

4. Процес на инсталиране

Способният и професионален изпълнител първо ще обясни всички предимства и недостатъци на различните отоплителни решения и по този начин ще ви помогне да изберете. След като сте решили и сте направили подробен чертеж, монтирането  може да започне. Изпълнителят ще набави устройства и разпределителни тръби, ще инсталира оборудване и радиатори. Инсталациите могат да бъдат невидими (вградени в стени) или видими (свободно стоящи). Във всеки случай монтажистите ще се погрижат и за изолацията, особено в помещения, които не се отопляват. Също така, специално внимание трябва да се обърне на изолацията на тръби, които преминават през външните стени, особено в двутръбна система, за да не се губи твърде много топлина. Тръбите могат да бъдат метални (стоманени, медни) или пластмасови, въпреки че напоследък т.нар тръби от алупласт, както поради лесния и бърз монтаж, така и поради цената и издръжливостта. В крайна сметка, добрият изпълнител винаги ще предлага поддръжка и сервиз, така че цялата услуга да е пълна и системата да работи точно както трябва.